Самюъл Бекет: Да мислиш не е най-страшното! Който може много, той може и малко!

Самюъл Бекет: Да мислиш не е най-страшното! Който може много, той може и малко!

Самюъл Бекет – оригинален, талантлив и завладяващ. Той е сред най-добрите и известни драматурзи, романисти и поети на миналия век. Роденият на днешната дата през 1906 година в Дъблин ирландски творец пише не само на английски, но и на френски език. Някои от най-прочутите му пиеси са „В очакване на Годо”, „Катастрофа”, „Краят на играта”, „Катастрофа”, „О, щастливи дни”, „Последната лента на Крап”. Автор е на романа „Молой” и на сборниците „Разкази и тесктове за нищо” и „Обезселителят и други разкази”. Оказва силно влияние върху развитието на английската драматургия.

Самюъл Бекет е най-известен заради пиесата си „В очакване на Годо“ (1953). В често цитираната статия критикът Вивиан Мерсие пише, че Бекет „е постигнал теоретично невъзможното – пиеса, в която нищо не се случва и въпреки това публиката не може да откъсне очи. Още повече, втората част почти повтаря първата, т.е. Бекет е написал пиеса, в която не се случва нищо два пъти“. Както повечето си творби след 1947 година, и пиесата е написана на френски език със заглавието En attendant Godot. Бекет работи върху пиесата между октомври 1948 и януари 1949 година. Публикува я през 1952, а премиерата ѝ е през 1953. Английският превод, дело на самия Бекет, излиза две години по-късно. Режисисирана от Роджър Блин, пиесата има противоречив успех в Париж, а след това и по целия свят. Бекет си отива от този свят на 22 декември 1989 година. Колко бързо лети времето, когато ни е добре!

Вижте любопитни мисли на известния драматург:

Да мислиш не е най-страшното.

Който може много, той може и малко.

Когато чакаш, нищо не става.

Колкото повече се срещам с хора, толкова съм по-щастлив. Най-нищожното може с нещо да те обогати, нещо да те научи, да ти даде по-добре да почувстваш своето щастие.

Ние се раждаме луди. Някои от нас остават.

Възстановяване на тишината е привилегия на обкръжаващите ни предмети.

Свободата на мисълта може да се състои само от способността на разума да премине от фрагментарно състояние към цялостно.

Винаги измисляме нещо, за да се преструваме, че живеем.

Пътят изглежда безкраен, когато вървиш сам по него.

Такъв съм аз. Или забравям веднага, или никога не забравям.

Коментари
    Няма добавени коментари!
Напиши коментар:
Въведете кода от картинката!

Още новини