Държавата плаща 15 000 евро, след като две съдилища „не видяха“ полицейско насилие над млад мъж от Банско

Млад мъж влиза в полицейското управление в Банско жив и здрав и излиза с изкълчена капачка на коляното и синини по лицето и рамото, а в продължение на месеци едва ходи. Случаят е от 2013 г. и след като две български съдилища не видяха в него недопустимо полицейско насилие, днес Европейският съд по правата на човека осъди държавата да плати на пострадалия 15 000 евро.

Съдът в Страсбург приема, че в неговия случай е налице нечовешко и унизително отношение от полицията, а казусът му не е разследван ефективно, като специално подчертава, че полицията и прокуратурата са си свършили работата, а критикува съдилищата в Благоевград. И заявява, че те въобще не са проверили дали употребената срещу мъжа сила от униформен е била абсолютно необходима и пропорционална.

Нещо повече, по този казус съдът в Страсбург заявява, че се налага нещо, което прави изключително рядко – да влезе в ролята на първоинстанционен съд по фактите, за да провери всички констатации на българските съдилища.

Историята се е случила през април 2013 г. в Банско, когато неизвестни чупят няколко улични лампи. Полицаи тръгнали да търсят вандалите и намират Ивайло Янчовичин, който тогава е на 26 години, с група негови приятели да пият бира пред един магазин. Компанията отишла доброволно в полицейското управление, всички дали писмени показания и участвали в разпознаване.

Според служителите на МВР с влизането си в полицейското управление Янчовичин, започнал да псува и да обижда полицаите. Затова бил отведен в отделна стая от трима полицаи, а приятелите му останали в коридора.

Униформените, които го отвели, разказват, че той продължил да псува и да ги обижда и един от тях – Т.В., го предупредил, че ако не спре, спрямо него ще бъде приложена физическа сила и започнал да пише заповед за задържането му за 24 часа. Тогава Янчовичин ритнал бюро към Т.В., изправил се и започнал да размахва ръце. Полицаят се приближил до мъжа и го принудил на легне на пода, използвайки физическа сила и техника за задържане. Задържаният веднага започнал да крещи, че кракът му е счупен.

Пострадалият твърди, че не е обиждал полицаите, но разменил реплики с Т.В. и след това униформеният започнал да го удря с ръце, свалил го на пода и го ритнал в лявото коляно.

Чувайки виковете, близките на мъжа, влизат в стаята, обаждат се на майка му и идва линейка. Жената незабавно снима сина си и пораженията по тялото му, а прегледалият го хирург издава медицинско свидетелство, че е с изместена капачка на лявото коляно и синини по лицето и лявото рамо.

Още през декември 2014 г. полицаят Т.В. е обвинен за нанасяне на средна телесна повреда на Янчовичин, а само след 3 месеца делото е внесено в районния съд в Благоевград.

Мнозинството в съдебния състав, сформирано от двамата съдебни заседатели, оневинява полицая, а председателят му – единственият съдия, остава на особено мнение. Съдията заявява, че медицинските документи и показанията на лекаря, прегледал Янчовичин, потвърждават именно неговия разказ, че е бил ритнат в коляното от полицая.

Прокуратурата протестира и делото отива в Окръжния съд в Благоевград. Той назначава нова съдебно-медицинска експертиза и тя казва, че изкълчването на капачката настина може да е причинена от директен удар в коляното, но е по-вероятно в този случай да е станала в опит да бъде приведен на колене. Така втората инстанция решава, че капачката е увредена именно докато полицаят прилага техника за обезвреждане, а не защото е ритнал мъжа. И заключава, че той законосъобразно е употребил сила, тъй като Янчовичин е обиждал полицаите и се е опитал да ги удари.

В решението си по делото съдът в Страсбург подчертава, че когато човек при задържането си е в добро здраве, но при освобождаването му се установи, че е пострадал, „държавата е длъжна да предостави правдоподобно обяснение как са причинени тези наранявания“, защото иначе ще означава, че е жертва на недопустимо нечовешко и унизително отношение. Т.е. тежестта на доказване лежи на властите, а не на пострадалия.

„Съдът счита, че дори да приеме, че жалбоподателят не е бил спокоен и е обидил полицаите, няма доказателства, че той е представлявал особена опасност за тях. Преди това не е демонстрирал насилствено поведение спрямо полицаите. Сътрудничил е и не се е противопоставил на отвеждането му в полицейското управление. Материалите по делото сочат, че той доброволно е придружавал полицейските служители и не е бил с белезници по пътя към и вътре в полицейското управление. Също така е важно, че досега не е бил заподозрян в извършване на насилствено престъпление“, пише ЕСПЧ в решението си.

И подчертава, че поведението на Янчовичин не изглежда да е от такъв характер, че да оправдава прибягването до такава значителна физическа сила. Не само, че е влязъл доброволно в стаята с тримата полицаи, но и те очевидно са повече от него. „В това отношение Съдът отново подчертава, че чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията установяват задължение за държавата да обучава своите служители на реда по такъв начин, че да гарантира високо ниво на компетентност в тяхното професионално поведение, така че никой да не е подложен на отношение, което противоречи на тези разпоредби“, се посочва в решението.

Голяма част от него е посветена на това, че българските съдилища въобще не са изследвали дали в случая е спазен Законът за МВР, който предвижда, че полицаите могат да използват сила само когато това е абсолютно необходимо.

И съдът в Страсбург заявява, че това е абсолютно несъвместимо с неговите стандарти.

Съдът отбелязва, че в актовете им няма и наченки на оценка за пропорционалността на силата, използвана срещу Янчовичин, нито анализ на степента на използваната сила и дали тя е била необходима при това поведение на мъжа.

Затова ЕСПЧ констатира, че случаят не е разследван ефективно, а Янчовичин е бил подложен на полицейско насилие и му присъжда обезщетение от 15 000 евро.

„Страсбургският съд затвърждава правния си стандарт, че когато има оплакване за полицейско насилие за действия на полицаи или надзиратели спрямо задържани лица, които са под техен контрол, те трябва да представят разумно обяснение за механизма на получаване на констатираните травми. Въпреки че в случая побоят е извършен в присъствие на трима полицаи, които еднозначно заявяват, че са били обект на вербална агресия и заплашително поведение от страна на жалбоподателя, ЕСПЧ приема, че българските съдилища не са изследвали достатъчно задълбочено въпроса дали упражнената от полицаите сила е била абсолютно необходима и пропорционална. Този стандарт е съответно приложим и изключително важен за множеството дела, заведени във връзка с полицейската бруталност по време на антиправителствените протести от миналото лято. Той напомня, че ако по „стар народен обичай“ прокуратурата или както е в случая с Ивайло Янчовичин съдът се опита да прикрие извършителите, шансът държавата за пореден път да бъде осъдена в Страсбург е съвсем реалистичен“, коментира адвокат Михаил Екимджиев, който представлява Янчовичин пред ЕСПЧ.

Източник: news.lex.bg