Блага Димитрова: Любовта е една смела крачка към неизвестността!

Блага Димитрова е една от най-колоритните личности в родната литература през миналия век. Родена е на днешната дата преди 99 години – през 1922 г. За нея търсенето на моралните устои, на силата на любовта е почти перманентно и в стиховете й, и в прозата й, и в сценарийте, които пише. Още като ученичка в Класическата гимназия в София намира своето призвание в писането. Съвсем естествено е, че записва да учи славянска филология в Софийския университет, а след това и докторантура в Литературния институт „Максим Горки”. Признанието на читателите идва за нея твърде рано, но впечатлява и критиката през 1965 година, когато излиза романът й  „Пътуване към себе си“ – една история за заминаването, бягството, за пътя в търсенето на самия себе си. 6 години по-късно излиза друг знаменит неин роман „Лавина”. В него Блага Димитрова по неповторим начин плете „паяжина” от сложни човешки взаимоотношения, в които се преплитат страхове, надежда, чувства, приятелство, любов. Всичко това е представено през погледа на група алпинисти. Интересни са и други романи на Димитрова – „Страшния съд”, „Отклонение”, „Глухарчето”. През 1981 година на пазара е романът „Лице”, който разгневява силните на деня и Държавна сигурност обикаля книжарниците, за да изземе по-голямата част от тиража на книгата. Но романът вече е в ръцете на читателите и започва тайно да се предава от човек на човек. „Вината” на Блага Димитрова за властимащите е, че подлага на съмнение идеологията на комунизма. 

За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина” - първа степен, и Хердерова награда. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 г. Тя си отива от този свят на днешната дата през 2003 година, но оставя след себе си огромно творчество, което разкрива възможността да се ревизират идеологиите, които формират канона по време на социализма.

Вижте любопитни нейни мисли и цитати от някой от творбите й:

"Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, НИКОЙ не може да те изскубне от живота му."

"Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?"

“На човека е нужно това, което не му е нужно!” 

“Загиваме, спасени от най-голямата самота на земните същества — да умираш сам.”

 “Най-мъчното, почти невъзможно за човека: да се задържи на веднъж завладения връх и да продължи нагоре. Колцина такива познаваш?” 

“Да не предприемаш нещо в любовта е най-изразителното действие за този, който разбира.” 

"Женската усмивка има сила на удар, особено ако е придружена от ласкателство…"

"Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си."

“Надзъртах в себе си и ми се завиваше свят, все едно че съм се надвесила над безкрайност.” 

"Любовта е една смела крачка към неизвестността."

"Няма по-деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с нелюбим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява!"

"Мъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението."

„Ние сме онова, което прави от нас любовта.”

„Роден си човек, за да вървиш с лице напред.”

„Пази се от кротките като от лавина.”