Гъбари минават над 30 км в гората на ден

За да си добър гъбар, е необходимо не само да познаваш гъбите, но и да обичаш планината. Но най-важно е да имаш здрави крака. Това казват жителите на белишкото село Краище, което е между три планини – Рила, Пирин, Родопите. „Има къде да тичаме. За нас гъбарството е препитание. В региона най-много виреят манатарките, пачият крак, рижиката, челядинката, овчият крак, масловките, среща се и смръчкулата”, споделят местните гъбари. В момента берат пачи крак, който се изкупува за 5 лева килограм. Мъже, жени и деца се юрват от ранни зори към гората. Тръгват по горските пътеки още в 05,00-06,00 часа. А работният им ден хич не е къс, изкарват в планината до тъмно. „Ако някои има късмет и попадне на много гъба, се прибира по-рано, за да я предаде. Другите обаче изкарват по 14-15 часа в гората. В последните години имат и конкуренция. Пристигат на тумби селяни от други общини, опъват палатките край селото и също събират гъби. Но не ги гоним. Защото и тях недоимъкът е довел тук”, споделя Али Рункьов. Гъбата е много лъжовна, намериш две, три в даден район, продължиш напред с надежда за още, но се окаже, че вървиш с часове, а нищо не си набрал. Има и дни, в които с късмет може да набереш и 100 килограма, разказва 52-годишният гъбар. Затова понякога гъбарите се губят, не усещат кога се е стъмнило, завладени от мисълта за богат „улов” и за висока надница. Други пък излизат очи в очи с разни хищници – лисици, вълци, дори мечки. Миналата година баба с двете й внучета прекарали цяла нощ сами в гората. За щастие ги открили на сутринта живи и здрави, макар да били уплашени и измръзнали. „Дори децата тук знаят кои стават за ядене и кои са отровните им двойници. Затова и в селото няма случай на отровени с гъби хора. Така че всеки наш гост спокойно може да похапва от гъбите, с които го гощаваме”, уверяват гъбарите в село Краище.