Оскар Уайлд: Най-страшното нещо на света е скуката!

Оскар Уайлд: Най-страшното нещо на света е скуката!

Той е сред най-големите умове на 19-и век. Ирландският драматург, писател и поет Оскар Уайлд не оставя никого равнодушен с бурния си живот, с дръзкия си ум и с разкрепостеното поведение. Роден е на днешната дата през 1854 г. в Дъблин. С произнасянето на неговото име в съзнанието на всеки четящ човек изниква името на най-известната му творба – на романа "Портретът на Дориан Грей". По него са правени десетки екранизации, "портретът" е завладявал въображението на не един човек по света. Причината най-вероятно е в изконния човешки страх от ужасяващия "печат", който могат да сложат върху лицето ни нашите зловредни мисли и действия.

Уайлд е сред най-популярните драматурзи в Лондон в началото на 90-те години на 19-и век - времето на късновикторианската Англия. Неговата известност се дължи на няколко фактора: на първо място на романа му "Портретът на Дориан Грей" (1890 г.), на второ място - на епиграмите му,  на трето - на личната му съдба - затворническият период на писателя и ранната му смърт.

Истинското име на писателя е Оскар Фингъл О'Флаърти Уилс Уайлд. Отрано става привърженик на естетическата философия. След като завършва университет, се премества да живее самостоятелно в Лондон и там попада в модерните елитни кръгове на английската столица.

Оскар Уайлд "попива" най-авангардните черти на съвремието си: облича се елегантно и скъпо, държи се леко надменно и насмешливо, чувството му за хумор е като острие. Това го прави интересна фигура в светските среди на Лондон. Владее чужди езици и е желан събеседник навсякъде. Написва на френски първата си драма - "Соломе", докато е в Париж. Още преди да е натрупал творчество, вече е знаменитост.

Скоро обаче хапливият му език и често пъти хулиганското му поведение му спечелват врагове. Мнозина започват да обсъждат "непристойното" му поведение. Слуховете за разгула му се носят публично и служат за подбив. Бързо повечето от предишните му доброжелатели тактично се оттеглят от него и накрая той самият ясно осъзнава, че е отхвърлен от лондонското висше общество.

Животът на Оскар Уайлд е шеметен и пълен с превратности. Бърза кариера и бърз край. Възторг и презрение. Вероятно корените на всичко това могат да се потърсят в семейството и атмосферата, в която израства. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва интимна връзка, която двамата не крият. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм. лед излизането си от затвора и установяването си в Париж, живее под името Себастиан Мелмот и се препитава с оскъдна помощ от семейството си. Малко преди смъртта си написва изповедта си "De Profundis" и поемата "Балада за Редингската тъмница". Съдбата сякаш някак се намесва, за да сложи край на мъчителното му чувство за неудовлетвореност, което все повече завладявало съзнанието му, и Оскар Уайлд се разболява от менингит. Умира на 30 ноември 1900 г., като неизвестен беден "парижанин". Останките му са погребани в гробището "Пер Лашез".

Ето интересни цитати от перото на неповторимия ирландец:

  1. Има само едно нещо на света по-лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб.
  2. Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.
  3. Винаги, когато ми говорят за времето, съм сигурен, че имат нещо други предвид.
  4. Жените дават на мъжете златото на живота си. Но винаги си го искат обратно във във на дребни.
  5. Обществото често прощава на престъпниците. Но не и на мечтателите.
  6. Амбицията е последното убежище на неудачника.
  7. В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете.
  8. Можеш да съдиш за един човек по въздействието му върху неговите приятели.
  9. Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.
  10. Всички велики идеи са опасни.
  11. Много неща бихме изхвърлили, ако не се страхувахме, че някой може да ги вземе.
  12. Действията са първата трагедия в живота, а думите — втората. По-жестоката е на думите. Те нямат милост.
  13. Днес висшето общество изцяло се състои от красиви глупаци и остроумни психопати. Точно както подобава на едно общество.
  14. Днес хората знаят цената на всичко, но не и стойността на каквото и да било.
  15. Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш. — Портретът на Дориан Грей
  16. Не мисля, че има на света жена, която да не се поласкае, ако някой я ухажва. Тъкмо това прави жените така неустоимо прекрасни.
  17. Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.
  18. Зад всяко изящно нещо, което е съществувало, е имало нещо трагично.
  19. Да вярваш е много скучно. Да се съмняваш е дълбоко увлекателно. Да бъдещ нащрек означава да живееш, да се унесеш в сигурността означава смърт.
  20. Има нещо фатално в добрите решения - те винаги идват твърде късно. — "Портретът на Дориан Грей"
  21. Животът не е сложен. Ние сме сложните. Животът е прост и простите неща са правилните.
  22. Никога не можеш да обезоръжиш жена с комплимент. Мъжа - винаги. В това е разликата между половете.
  23. Истината рядко е чиста и никога проста.
  24. Когато бедността се промъква през вратата, любовта с едно плясване на крилата изхвръква през прозореца. — "Портретът на Дориан Грей"
  25. Мъжете се женят от скука, жените от любопитство. И едните и другите остават разочаровани.
  26. На света съществуват само две трагедии, едната е да не получиш каквото си искал, другата е да го получиш.
  27. Най-страшното нещо на света е скуката.
  28. Никога не бива да се доверяваме на жена, която не крие годините си. Жена, която казва на колко е години, може да каже всичко. — "Жена без значение"
  29. Опит е името, с което много хора наричат грешките си.
  30. Тайната на живота е никога да не се поддаваш на неподходящи емоции.

 

Коментари
    Няма добавени коментари!
Напиши коментар:
Въведете кода от картинката!

Още новини