Нютон: Нито една наука няма доводи като Библията!

Исак Нютон е велик учен не само на своето време. Той е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов. Приносът му в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция. Мнозина го смятат за най-великия и най-влиятелен учен, живял някога. Откритията му дават тласък на науката. В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане, той поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса. Показва, пръв, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони. По този начин демонстрира съответствие между законите на Кеплер за движението на планетите и собствения му закон за гравитацията.

Нютон изследва също така разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. Той конструира първия действащ рефлекторен телескоп и развива своя теория за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.

Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя и началотона математическия анализ. Любопитно за учения е, че той е силно религиозен, придържа се към неортодоксални християнски възгледи и освен на научна тема пише текстове и в библейската област. Нютон е роден на 25 декември 1642 година в английското графство Линкълншир. Исак Нютон започва образованието си около 1655 година в Кралското училище в Грантъм, където показва необикновени способности, най-вече в конструирането на различни механизми. Според някои изследователи, в града той живее при местния аптекар Уилям Кларк и се сгодява за дъщеря му, но по-късно двамата се разделят и Нютон не се жени до края на живота си.

През 1667 година Исак Нютон се връща в Тринити Колидж в Кеймбридж като преподавател. През 1669 публикува първите си изследвания върху своя метод на флуксиите, станал основа за математическия анализ. Исак Нютон умира през 1727 година в Лондон на 84-годишна възраст. Погребан е в Уестминстърското абатство. Нютон, който не се жени и няма деца, умира без да остави завещание. Значителното му движимо имущество е разделено по равно между неговите осем полуплеменници, сред които Кетрин Бартън Кондюит, която се грижи за домакинството му в Лондон. След смъртта на Нютон се установява, че в тялото му има значителни количества живак. Това вероятно се дължи на неговите занимания с алхимия и може би обяснява ексцентричностите в края на живота му.

Ето някои негови интересни разсъждения:

Ако виждах по-далеч от другите, то е защото стоях на раменете на гиганти.

Геният е постоянство на мисълта, съсредоточена в известно направление.

Гледам на себе си като на дете, което, играейки си на морския бряг е намерило няколко по-обли камъчета и по-шарени раковини, отколкото се е удало на другите, докато в същото време пред мен се е простирал неизследван безбрежният океан на истината.

При изучаването на науките примерите са по-полезни от правилата.

Не измислям хипотези.

Истината винаги се намира в простотата, а не в многообразието и безпорядъка.

Нито една наука няма толкова доводи, колкото ученията на Библията.

Всяка причина трябва да е по-проста от своето следствие.