Йордан Йовков: Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка

И в световната, и в нашата литература има женски образи, които вълнуват и се запомнят за цял живот. С особена сила това важи за разказите на Йордан Йовков. Жената е най-естетизираният образ в творбите на българския разказвач. Затова днес, на 8 март, нека си спомним за героините на Йовков. 

Да си спомним за селската хубавица Боряна, която с онзи безгрижен и весел нрав възвръща радостта в сърцата на хората. Да си спомним за Пауна, която укротява дивия нрав на Индже и събужда в сърцето му непознати и неизпитвани до момента чувства. Да си спомним за покоряващата хубост на Рада, с която отклонява Шибил от неговата хайдушка клетва и събужда копнежа му за радост и щастие...Да си спомним за грешната Албена...

За жената като тайнство, като магия, като вселена, която откакто свят светува вдъхновява творческия импулс на поколения писатели, художници и поети... За българката, като майка и закрилница, като любима, родена да дарява и да вдъхва любов.


"Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна."

Из "Албена"

***

"Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш."

Из "Албена"

***

"Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е! И той я виждаше тъй, както беше я видял, когато държеше иглата с конеца в устата си, гледаше го и се усмихваше. "Не игла - помисли си пак Шибил и въздъхна. - Нож може да държи тъй в устата си, и от тоя нож човек на драго сърце би умрял!"

 Из "Шибил"

***

"Когато Божура беше малка и ако беше студено, зъзнеше с цялото си тяло, тъй както майка й беше я научила, жените се показваха трогнати. Всъщност под това съжаление се криеше учудването им, че това хубаво дете може да бъде на една циганка. Но Божура сега беше мома. Големите черни очи на предишното зиморничево циганче гледаха дръзко, дяволито, снагата й беше се източила, тънка, гъвкава, разцъфнала като дива шипка. И само зарад нея, зарад смеха и зарад хубостта й, която завладяваше всички като с магия, жените, такива скъперници във всяко друго време, купуваха евтината стока на Калуда и щедро й плащаха. Даваха дори и нещо повече, увлечени от една мъка, която те не искаха да признаят, че е завист."

Из "Божура"

***

Но усмивката на тая жена и погледът на очите й заседнаха дълбоко в душата му.”

из “Индже”

***

Я слушай какво ще ти кажа: каквото ти е писано, то ще е. Каквото са ти орисали орисниците. Лоша ли си? – Не си. Не си крала, не си убивала. Лоша си, че си хубава. Дано не ти се случи нещо лошо. Бог, кога даде някому много хубост, праща и напаст."

"Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него.”

Из "Женско сърце"