Благоевград, мой малък Париж - беден, тъжен и безпътен

Има само едно хубаво нещо в малкия град. Знаеш, че някога трябва да се измъкнеш. Така пееше навремето един легендарен американски рокаджия. Рефренът пасва перфектно на Благоевград - град, който все повече хора напускат, изгубили надежда, че тук нещо ще се промени. През последните години, бавно и с тихи, но сигурни стъпки, областният център се превръща в град със затихващи функции, а естетически се връща към най-семплия си облик от времето на ранния соц.

Икономическият упадък на града, разбира се, не е отсега. От години тук липсва истинска промишленост и производство. Ликвидирането на Цигарената фабрика закова последния пирон в ковчега на местната икономика. Бизнесът остана да се гърчи с малки шивални, дейности в сферата на услугите и мижав туризъм. Оцеляването изглежда все по-невъзможно. Всеки втори младеж, завършил образованието си тук, напуска родния град и поема към София или чужбина. Всяка сутрин от паркинга при ЮЗУ към столицата потеглят микробуси с благоевградчани, които пътуват за работа в столицата, а вечер се прибират. Други пък намират по-добро препитание в производствените фирми и цехове в Симитли.

Заради масовата трудова миграция улиците на града, за когото местните зевзеци с любов пеят "Благоевград за вас е пак Париж", опустяват призрачно. Обезлюдяването е осезаемо и плашещо. Най-силно усещат това работещите в сферата на услугите. На всяка крачка има опразнени магазини с табели "Търси се наемател", а много от кафенетата и заведенията са празни.

Търговците признават, че такъв икономически упадък не помнят. Благоевград отдавна вече не е онзи жив и многолюден студентски град, който помним преди десетина години. В магазините по централната улица клиентите намаляват, а продавачите се оплакват, че наемите от 25-30 евро на квадрат са непосилни. При такива цени никой търговец не може да оцелее и прогнозите са, че до лятото кепенци ще хлопнат още търговски обекти.

Не по-розово е положението и със заведенията, отрасъл, който от години крепи местната икономика. Клиентите и тук застрашително намаляват и се очакват фалити. С времето стават все по-малко и строителните фирми, които имат дейност в родния си град. Те намират работа в София и другите големи градове. Не защото го искат, а защото тук няма и достатъчно работна ръка, и обекти. Липсва каквото и да е производство, дори да е от леката промишленост. Изнемогват шивални, сладкарски цехове, малки фирми.

На фона на тази мизерия, от общинското ръководство не се долавят никакви позитивни знаци това да се промени. Кметът Румен Томов спечели този мандат с обещанието, че ще работи за бързо икономическо възраждане на града. До момента обаче енергията на градоначалника и неговия екип е насочена само към разчистване на сметки с предишното управление. Вместо да бъде назначен независим одит, който да установи веднъж завинаги всички нередности в Общината и резултатите от проверката да бъдат предадени на прокуратурата, ако има закононарушения, то Томов и заместниците му подхвърят ежедневно на хората "хляб и зрелища", за да отклонят вниманието от истинските проблеми, които трябва да се решават. И резултатът е налице - благоевградчани никога не са били по-разделени, но и никога не са били по-обезверени.

Онези, които имат пари, пък просто отиват да си ги харчат по София. Там ходят на кино, там ходят на кръчма, там ходят на мол. В Благоевград вече никой не идва. В Сандански и Петрич всеки уикенд пристигат автобуси с гърци, които пазаруват в местните магазини. Там обаче местната управа се е погрижила - има паркинги за гостите от южната ни съседка, а полицаите не се нахвърлят върху тях да им пишат за най-дребното нарушение фишове и актове.

Преди години в Благоевград идваха всеки петък и събота огромни компании от Дупница и Кюстендил, които обикаляха бутиците и местните заведения. Но това вече не е така. В областния център няма един нормален паркинг, на който гост на града може да спре, отделно от това вече няма и какво да се види.

И това също е обяснимо - Благоевград заприличва на град от селски тип. Естетически областният център никога не е изглеждал толкова сив, мрачен и прашен. Предишното кметско ръководство не успя да привлече икономически инвестиции, но организираше фестивали от национално значение, които даваха някакъв лъч надежда на местните, че в града се случва нещо хубаво.

Сега всичко потъна в мрак и мъгла. Новото общинско ръководство пое различен курс - спря всички музикални прояви и затри напълно културата. Новият заместник-кмет Василиса Павлова обеща концерти със световноизвестни изпълнители, но до момента няма никакви индикации, че това ще се случи. Заредиха се скандали в редица културни институции. С гръм и трясък директорското място в Камерна опера напусна световно известният тенор Бойко Цветанов, напрежение има и в Драматичния театър. Всеки ден се уволняват общински служители, които вкарват заповедите в съда и вероятно благоевградчани ще трябва да плащат след това обезщетенията им.

Вместо градивни сигнали, че в Благоевград ще започнат да се решават истинските проблеми на хората, кметският екип продължава да се занимава с кадрови въпроси, а усещането за страх и реваншизъм никога не е било толкова голямо.

Отрича се всичко, което бе направено в града. Дори и традиционни за града прояви стават все по-семпли или се спират с мотив  - няма пари. Пролетта наближава и все повече благоевградчани си задават въпроса ще ги има ли отново цветните чадъри, които украсяват всяка година главната улица. Въпрос, който не би трябвало въобще да стои на дневен ред, щом като хората го искат. 

А гледката с увеличаващите се улични кучета е покъртителна. Във фейсбук групите ежедневно се качват снимки на бездомни песове, но обяснението на кмета Румен Томов е, че някой докарва в областния център четириногите от други общини. Това, всъщност, благоевградчани са го чували от предишната управа. Решение обаче не се предлага.

Битката с мръсния въздух и запрашаването също остава на думи, засега. Улиците не се мият, дупките стават все по-големи, а обещанието за нова, по-добра организация на движението, изглежда скоро няма да се случи. На фона на това предстои пореден протест за мръсния въздух. Предизборните обещания на Румен Томов, че един кмет има лостове да спре отровния пушек, който биотец "Рубин" бълва, ще му тежат като воденичен камък, защото отстъпи от мъжката си дума. Проведената среща по негова инициатива за мръсния въздух в Община Благоевград с представители на компетентните институции и собственици на нароченото за замърсител предприятие, се превърна в грозен фарс, който обезвери допълнително благоевградчани.

За три месеца управление градоначалникът не намери време да се срещне с изтормозения местен бизнес в Благоевград. А по време на предизборната кампания обещаваше регулярни и чести срещи с дребните предприемачи.

Какво се случва в Благоевград? В момента нищо. Сега си пуснете Лу Рийд и ще се уверите колко е прав, защото има само едно хубаво нещо в малкия град. Знаеш, че някога трябва да се измъкнеш.