Линкълн: Не можеш да промениш вятъра, но можеш да обърнеш платното!

територии. Победата на родения на днешната дата през 1809 година политик на президентските избори през 1860 година допълнително поляризира нацията. Преди церемонията по встъпването му в длъжност седем южни щати се отцепват от САЩ и формират Конфедеративните американски щати като включват в границите си голям брой фортове и друга значима собственост. Тези събития скоро водят до Американската гражданска война, въпреки че самият Линкълн е твърдо против войната и лозунгът, под който преминава управлението му, е за обединяване на нацията.

Линкълн е изключителен политик, който се доказва като лидер по време на война, умело балансиращ между конкуриращи се идеи и обединяващ съперничещи си групи в името на общата кауза. Той лично направлява военните действия и така води силите на Съюза до победа над Конфедерацията. Неговите лидерски качества стават видни в дипломатичното третиране на граничните робски щати в началото на боевете, при загубата, която претъпява при опита си да прокара кабинета през Конгреса, в речите, които произнася и които вдъхновяват и мобилизират Севера, в неутрализирането на въпроса за мира по време на президентската кампания през 1864 година.

Линкълн оказва дълбоко и продължително влияние в политическите и обществени институции на САЩ. Той обявява Деня на благодарността за национален празник, създава Департамента на земеделието, съживява националното банкиране и банки. Но Линкълн е най-известен с ролята си при слагане на край на робството с подписването на Прокламацията за освобождние като доста прагматична стъпка по време на войната, което поставя основите за пълно премахване на робския режим.

Покушението срещу него го прави мъченик, който се жертва в името на благополучието на нацията. Още след първото покушение срещу него, когато цилиндърът му е улучен от куршум, той заявява: „Всеки ден може да бъде последен в моя живот, което увеличава желанието ми да завърша моята мисия за благото на нацията.“ Той обикновено е посочван за един от великите президенти), макар и да е критикуван за това, че е престъпил традиционните граници на изпълнителната власт.

Ето някои интересни мисли на Линкълн:

Всичко, което зная, съм научил от книгите.

Да става каквото ще, но намерението ми е да запазя убежденията си и пред приятели, и пред врагове.

Желанието за работа е толкова рядко срещано достойнство, че трябва да бъде насърчавано.

Извисяващият се гений презира утъпканата пътека. Той търси неизследвани до този момент области.

Никой няма достатъчно добра памет, за да бъде преуспяващ лъжец.

Побеждавам враговете си, превръщайки ги в приятели.

Управлението не бива да се намесва в нищо, което хората сами могат да направят добре за себе си.

Характерът е като дърво, а репутацията е неговата сянка. Ние се грижим за сянката, но всъщност трябва да се грижим за дървото.

Президентството, дори и за най-опитните политици не е венец от рози…Няма човешко същество, което да заеме този пост и да избегне критиката.