Боговете на виното предрекоха берекет на лозарите в Илинденци

Боговете на виното предрекоха берекет на лозарите в село Илинденци. Днес те дойдоха на гости на местните хора, за да станат част от уникален празник, който е посветен на Трифон Зарезан.

Стотици хора се веселиха днес в местността Масовец край населено място, прочуто с хилядите си декари лозя и с хубавото вино.

Боговете на течния еликсир на различни народи, населявали тези земи, се появиха в полето, придружавани от вакханки. Сред божествата бяха Сабазий, Загрей, Дионисий, Бакхус, свети Трифон и Ярило, пред които са се молили фригийците, траките, гърците, римляните, християните и славяните.

В свитата им бе и момата Кераца, която дала някога името на прочутия бял сорт грозде - „Керацуда”. „Да е богата на реколта, да са пълни бъчвите с грозде и вино и тази година. Ние, боговете, ще помогнем за берекета. Бъдете здрави и не забравяйте, че вярата ви в нас ще ви донесе повече здраве, благодат и благоденствие”, провикна се бог Дионисий. Боговете имаха главна роля и в ритуала „Розалии”, преляха вино върху огъня, пламъкът се вдигна високо и даде знак, че годината ще е плодородна.

След това отец Георги Сарадинов отслужи водосвет и заряза лозовите пръчки. Това сториха още кметът на община Струмяни - Емил Илиев, управникът на Илинденци – Илия Башлиев, евродепутатът Ангел Джамбазки и кметът на съседната община Сандански - Атанас Стоянов. „От всяка пръчка по кило грозде, от всяка капка полято върху лозите вино да се върне по литър от божествената напитка”, наричаше отец Георги.  

Виното от векове е емблемата на село Илинденци. Затова тук на крака „слизат” боговете на течния еликсир, за да зарежат лозовите масиви и да изберат цар на божествената напитка. Местните се гордеят с керацудата, която се ражда само в този район. Около 1000 дка от този най-стар сорт бяло вино са оцелели в общината. От това вино са пили някога траките. Край река Струма гроздето е най-вкусно, а виното е божествено, категорични са жителите на Илинденци.

По обяд празникът продължи на селския мегдан. Площадът едва побра дългото и стройно хоро, което се изви под звуците на музиката. А на него едни до други се хванаха хора и богове, събрани от любовта им да отглеждат лозя и да правят омайно вино.