Владимир Димитров-Майстора: Трябват два живота, за да се овладее истински занаятът

Владимир Димитров-Майстора: Трябват два живота, за да се овладее истински занаятът

Владимир Димитров-Майстора е определян често като най-българския художник. И наистина – в неговите моми и жътварлки, в маковете и ябълките му в картините сякаш е събрана цяла българия. Роден е на 1 февруари 1882 година в село Фролош. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр, както и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Освен типичната живопис на Майстора трябва да не забравяме приноса му като военен художник. Той създава стотици скици на българските войски, предавайки емоциите в окопите и бита на войната. Той е първият официален български военен кореспондент.

Живопистта никога не е била по-въздействаща и пленителна от тази, която може да се види в платната на Майстора. Трудно може да има по-красиви жени от тези в народни носии, одухотворени, с румени бузи и пламък в очите, които оживяват в картините на твореца. И навсякъде голямата любов към българката, традициите, природата, бита и селото. Рисува жените главно и само в духовен план, най-личните му картини са женските портрети.

С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище. В началото рисува предимно портрети. Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го наричат Майстора. През 1924 г. сключва договор с американския сенатор д-р Джон О. Крейн, който предварително откупува всичко, което художникът ще нарисува през следващите четири години. Майстора е не само сред най-добрите художници през първата половина на 20-и век у нас, но и е много добър човек. Често се прибирал вкъщи бос или без горната си дреха. Не защото ги е загубил, а понеже ги е подарил на някой бедняк, който е видял по пътя си да ходи или босоног, или леко облечен. От 1930 до 1951 г. работи като учител в кюстендилските села. Не спира да твори и там, дава бонбони на децата, докато ги рисува, на жените плаща по 2 лева, за да му позират. Умира на 29 септември 1960 г. в ИСУЛ в София.

Коментари
Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.
    Няма добавени коментари!

Още новини