Христо Ботев: Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!

На днешната дата е роден националният ни герой Христо Ботев. Поет, публицист и революционер, той във всички свои поприща влага огромна страст и безстрашно заявява своята гражданска позиция. На 6 януари 1848 година в Калофер се ражда един от най-великите, известни и достойни българи. Всичките му стихотворения са еталон за майсторско перо и оставят дълбока следа в българдката литература - "На прощаване", "Обесването на Васил Левски", „Хаджи Димитър”, „Елегия”, „Борба”, „В механата”, „Моята молитва”, „Патриот”, "Майце си", „До моето първо либе”...

 Учи в родния си град и в Одеса. През лятото на 1868 г. се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението "На прощаване". През 1871 г. издава първия си вестник "Дума на българските емигранти".

През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, той започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. Прехвърля се с четата си на българския бряг с кораба "Радецки", в района на Козлодуй. От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Враца, център на революционния окръг, минавайки през няколко села, но никой от тамошните българи не се присъединява към четниците. Четата влиза в спорадични престрелки с местничеркези, но без съществени последствия. Едва в ранната сутрин на 18 май край село Баница, на около 20 километра от Враца, четата влиза в по-сериозно сражение с голяма група черкези, след което се оттегля на височината Милин камък.

През целия ден на 18 май Ботевата чета се отбранява на Милин камък от около 200 – 300 черкези и друг башибозук. Те се надяват на помощ от Враца, където очакват да започне въстание, но това не става. Вместо това към Милин камък са изпратени части на редовната османска армия и около 30 от четниците са убити или ранени. Останалите използват нощта, за да се оттеглят на юг към Врачанската планина. На 19 май във Враца са въведени значителни османски войски и възможността за въстание в града е пресечена, а Ботевата чета се насочва към вътрешността на Стара планина.

Към полунощ срещу 20 май четата достига местността Вола, където се установява, за да пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия. То продължава през целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава почти без муниции.

Вечерта на 20 май (1 юни нов стил) 1876 година, след като сражението е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира на място. Точното място на смъртта и въпросът за убиеца на Ботев са предмет на продължителни спорове, но днес преобладава мнението, че това става в подножието на връх Камарата в Стара планина.

Представяме ви някои мисли на великия Христо Ботев:

"Днес за днес политиката в света е такваз, каквато винаги си е била, демек, както казва старата пословица: „Атовете се ритат, магаретата теглят".

"Само онзи, който е живял, страдал и плакал с народа си – само той може да го разбере и да му помогне".

"Носим c решето вода и мислиме, че оплодотворяваме с това бащината си нива".

"В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора".

"...Законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството".

"Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество"!

"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата"!

"Чакайте, господа, чакайте и водете народът из пътя на вашия глупав мирен прогрес и той скоро ще да заприлича на оная знаменита карикатура, с която светите отци на втората французка революция се присмяха на своето собствено дело".