Дейността на ЮЗДП срещу горските пожари впечатли чужди експерти

Европейски експерти по проблемите на горските пожари и защитата на почвата от ерозия останаха впечатлени от дейността на Югозападното държавно предприятие за превенция и реакция срещу тези природни бедствия.

Групата от чужди учени и практици бе на посещение в ЮЗДП днес. Презентация на предприятието направи инженер Василий Маринковски, а инженер Румен Гаврилов разказа подробности за големия горски пожар над Кресна, възникнал на 24 август 2017 г. и потушен на 31 август същата година. Те научиха, че ЮЗДП ежегодно заделя финансови средства за техника и оборудване с цел бърза реакция и намаляване на щетите от пожарите в горите. Предприятието разполага с 34 високопроходими противопожарни автомобила, с дрон и с необходимата екипировка за своите служители. Правят се минерализовани ивици в горите, за да не може огънят да се прехвърля от една на друга територия.  В потушаването на пожара над Кресна са участвали над 1000 души – горски, пожарникари, войници, доброволци, използвано е огромно количество техника, включително три вертолета. „В дните на пожара температурата бе между 38 и 42 градуса, вятърът на моменти достигаше до 100 километра в час, огънят понякога обхващаше близо километър нова територия само за пет минути. Въпреки тези тежки условия не допуснахме инцидент с нито един от хората, които гасиха огненото бедствие”, каза Румен Гаврилов. Той допълни, че проблем са и пожарите, които лумват на територията на Северна Македония, но се прехвърлят и на българска земя. Заради това са извършени противопожарни дейности в 20 километрова зона край границата с цел ограничаване на тези „вносни” пожари на наша територия.  

Европейските експерти по горските пожари разгледаха с интерес и Центъра за управление и анализ на пожарната обстановка. В него служители следят на няколко монитора постъпващата информация от деветте противопожарни кули, които са монтирани на територията на Благоевградска област. По този начин във всеки един момент експертите са наясно къде какво се случва, защото получават на практика информация за рисковете от запалвания в горите.

„Браво, справяте се перфектно и с превенцията, и с действията си по потушаването на пожарите. Вашата работа може да е пример за всички подобни ведомства в Европа”, котегорични бяха експертите от чужбина.

Водач на групата бе доцент Нина Добринкова от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН. Тази година тя отговаря на европейско ниво за горските пожари. „С колегите проведохме международна конференция за горските пожари в София на 8 и 9 октомври. Задачата ни е да разпространим добри практики от цяла Европа, защото в последните 5 години започнаха да горят пожари не само в Южна Европа, но и в Норвегия Швеция, Дания, Германия. Но тези държави нямат никакъв опит с горските пожари. Те основно имат пожари в населените места. Затова организираме поредица от срещи в следващите 4 години, като първата бе в София”, разказа доцент Добринкова.

Основната идея е да се покаже на участниците във форума как в трансгранични зони се реагира при големи горски пожари. А ЮЗДП е избрано като добра практика, която искат да покажат на колегите си от Испания, Португалия, Германия, Полша, Чехия, Франция, Турция. Да видят как се действа срещу горските пожари в България.

„Нашата цел е да продължим работата си с Европейската комисия, на която ще предложим да се приеме единен стандарт в страните-членки на ЕС и в асоциираните към него държави за реакция при горски пожари. Екипировката на хората, която ги защитава на терен да е еднаква, защото в България е различен стандартът от този в Испания. Тази идея ще еволюира в следващите 4 години и най-вероятно крайният резултат ще бъде приемането на директива за реакция при горски пожари в цяла Европа по един и същи стандарт”, обясни доцент Нина Добринкова.

Вече се работи и по създаването на координирани центрове за реакция при горски пожари, които да организират участието на повече държави в потушаването им. Пилотният хъб се прави в Барселона, Испания. Предстоят анализи как ще се работи по този начин. В момента за такъв хъб на Балканите се борят България, Гърция и Турция. „Ще има, но кога ще се случи и как ще се организира дейността му няма как да знам в момента. Работим, ако не е в България, поне да е в гранична зона, така че да ни е по-близо и да можем да ходим там”, допълни доцент Добринкова.

Тя и колегите й заминаха за Кресна, за да видят на място нанесените от големия горски пожар щети, както и залесените в района гори. През миналата година стартира възобновяването на опожарените територии, които са с площ 1400 хектара – 1392 хектара държавни горски територии и 142 хектара частни и общински територии. Залесяването им е по проект „Възстановяване и подобряване на природозащитния статус на приоритетни горски хабитати от мрежата Натура 2000 в България”, финансиран по програма LIFE 2016 от ЕС. Предвидено е залесяване на площ върху 584 декара. Към момента са залесени 107 декара с космат дъб, до края на годината ще се залесят нови 300 декара. През следващите 4 години ЮЗДП си е поставила амбициозната задача напълно да възстанови щетите от горския пожар, като е предвидено да се залесят общо над 6000 декара нови гори.