Тази година 9 улици в Кресна стават като нови

Община Кресна и тази година ще разчита основно на собствени средства, с които да подобри живота на хората. Основната част от капиталовите разходи ще бъде насочена за благоустрояване. Амбициите на кмета Николай Георгиев и екипа му са да бъдат обновени девет улици в града, подмяна на около километър водопровод, както и довършване на канализация в село Градешница.

„Щедростта на правителството винаги подминава нашата община. Но ние се справяме сами не от вчера, а вече четвърта година. Бюджетът ни е балансиран, той е около 5 милиона лева, от тях 3 милиона са за делегираните от държавата дейности. Залагаме 2 милиона лева да осигурим от местни приходи. Продължаваме и със строгата финансова дисциплина. Никакви излишни харчове не правим. Принудени сме да плащаме задължения, натрупани при предишното управление, до момента сме платили 400 000 лева”, заяви градоначалникът на Кресна.

Той подчерта, че за общината е много важно да увеличи приходите от старите вземания. Доста от тези дългове са събрани в общинската хазна в предишните три години, но все още има доста граждани и фирми с дългове към общината. Общата сума, която има да се събира, е над 400 000 лева. А тя никак не е малка за финансово затруднена община като Кресна.

Тези дългове са натрупани през годините. Всички длъжници са уведомени по няколко пъти с предупредителни писма, няма опасност да изтече давностният срок. Част от длъжниците са дадени на съдия-изпълнител за принудителни вземания. С някои от тях вече има подписани писмени споразумения за плащания.

Основното перо в приходите от местни дейности се формира от заведенията по първокласен път Е-79. Няма големи предприятия, няма ги и военните поделения, които преди години са пълнили местния бюджет.

Демографският срив тук също е голям проблем. Два основни ресурса има в община Кресна - красивата природа, минералната вода. За съжаление общината няма свободни терени, това е пречка за привличането на инвеститорите. По-апетитните общински парцели са продадени преди години. Единствените терени, които могат да привлекат инвеститори, са в района на бившите военни поделения, но те все още са собственост на Министерството на отбраната.

„Не ни ги отстъпват, водим преговори, няколко искания сме правили. Има и решения на общинския съвет в тази посока, но все още не ни ги дават, обясняват ни, че имотите не са с отпаднало предназначение за тях. Почти навсякъде в Благоевградска област се прехвърлиха военните имоти или части от тях на общините, само на нас – нищо. А казармите са на площ от 250 дкара, с ток, с вода, чудесни са за привличането на инвеститори и оформянето им като бизнес зони”, твърди Николай Георгиев.