Студенти от ЮЗУ се запознаха с културното наследство на Охрид

Бихме могли от време на време и в някои аспекти да погледнем към опита на нашата съседка Македония по отношение опазването на културно-историческото наследство. Това твърдят студенти от Югозападния университет, които наскоро се прибраха от семинар в Охрид, където се запознаха отблизо със средновековните паметници, запазени още от времето на Самуиловата държава.

Самуиловата крепост, архиепископската църква „Св. София”, храмът „Йоан Канео”, манастирът „Св. Наум”, църквите „Богородица Перивлепта” и „Св. Пантелеймон” с раннохристиянските базилики на Плаошник бяха само част от посетените обекти. Семинарът бе продължение на теоретичната част от упражненията, които докторант Кристиян Ковачев води по дисциплината „Антропология на Средновековието” на студентите от ІІ Курс в специалностите „Култура и медии”, „Култура и културен туризъм” и „Културология и културен мениджмънт” .

„Цял семестър в аудитория изучаваме средновековната култура, което дори на моменти ни изглеждаше като малко суха материя. Този семинар всъщност ни помогна да видим на живо това, за което сме чели в книгите и учебниците. И предизвика у нас интереса към Средновековието. Посетихме много църкви, крепости...”, сподели Елена Ангелова, която е една от студентките, посетили Охрид.

С изключение на някои обекти и въпреки провежданите политики, в Охрид има много запазени исторически паметници от времето на Средновековието и нашите съседи имат отношение към тях. Те ги приемат не просто като част от пейзажа, но и се чувстват духовно свързани с тях, убеден е Кристиян Ковачев.

По време на пребиваването си в Република Македония студентите посетиха и Бигорския манастир, чието братство с официална позиция от 19 юли 2017 г. (публикувано на официалния сайт на светата обител) подкрепи Договора за добросъседство между Македония и България. Тогава монасите завършваха официалната си позиция с думите: „Колко е хубаво и колко е мило, когато братята живеят заедно!”

„Тук студентите имаха възможност не само да видят стенописи от ХVІІІ-ХІХ век, не само да се докоснат до запазената монашеска колективна памет за създаването на манастира през ХІ век от първия Охридски архиепископ Йоан Дебърски, но и да се запознаят с монашеското всекидневие. Там братята ни посрещнаха много гостоприемно като разбраха, че сме от България. Разказаха на студентите как живеят и по този начин – макар и индиректно – студентите се докоснаха до начина на живот през Средновековието, в което църквата има значима роля, а Балканите са изпълнени с множество манастири”, разказа докторант Ковачев.

Студентите били силно заинтригувани от съдбата на Бигорската света обител при управлението на Тито и за дейността на архимандрит Партений през 90-те години на ХХ в. във връзка с възстановяването на светата обител.

„По времето на социализма той запустява, много е тежко отношението на тогавашната „народна власт” - и особено при управлението на Тито - към манастира. Монасите са гонени, както впрочем се е случва и у нас в Рилския манастир, който – както знаете – в известен период е превърнат и в музей. Но след падането на режима на Тито, сегашният игумен архимандрит Партений се заема с тежката задача да възстанови Светата обител. Построяват се нови сгради и нови жилищни крила към това, което е запазено, но въпреки това се полагат неимоверни усилия за запазване на „унаследеното” културно наследство: не само за стенописите, не само за епиграфските паметници, но и за книжовното наследство на манастира. При нас не винаги това се прави.”, споделя още Ковачев.

На нашия въпрос защо е така, той отговори: „Факт е, че нямаме ясна политика за опазване на културното наследство. От една страна самите политици нямат изградена стратегия за справяне с проблемите пред културно-историческото наследство. Примерите, които могат да бъдат посочени, са много: рушащите се сгради в София, тютюневите складове в Пловдив, десетките изоставени на произвола на съдбата паметници на културата в цялата страна. Но наред с това като че ли не само политиците носят вина за това, но и цялото общество. Като че ли самите ние, забързани в своите всекидневни проблеми, нямаме отношение към оставеното ни от предшествениците.”

„Наскоро имахме още едно пътуване, осъществено благодарение на докторант Ковачев. Този път то беше в Бобошево. Там видяхме няколко църкви, които не са в много добро състояние. В част от тях протичаха реставрационни дейности, но в другите - не. У нас се зароди усещането, че те са оставени на произвола на времето”, допълни Елена Ангелова.

Студентите от „Култура и медии”, „Култура и културен туризъм” и „Културология и културен мениджмънт” си пожелават и през новия семестър още пътувания в страната и чужбина с цел да се запознаят с отделните култури, традиции и добри практики, свързани с опазването и популяризирането на културното наследство.