«Премъдростта Божия в творчеството на Борис Георгиев» в Благоевград

В Регионален Исторически музей Благоевград бе представена изложбата "Премъдростта Божия в творчеството на Борис Георгиев". Експозицията бе открита от Заместник-кмет по култура и хуманитарни дейности Христина Шопова.  Изкуствоведката Пламена Рачева, която е и директор на ГХГ  "Борис Георгиев"- Варна, разказа за живота и творческия път на художника. Откриването бе съпроводено с концерт от православни песнопения на ансамбъл "Софийски псалти" и формация "Големите български гласове".

Изложбата е юбилейна и е посветена на 130 години от рождението на Борис Георгиев /1888-1962/, патрон на Градската художествена галерия във Варна. Експозицията ще остане в Благоевград до 20 януари 2019 година.

Борис Георгиев е роден на 1 ноември 1888 г. във Варна. Следва живопис в Художествено училище, в Санкт Петербург, ръководено от известния руски художник Николай Рьорих. Живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври.

През 1922 г. се завръща в България, където се среща с Петър Дънов. Портретът, който той прави на Учителя, е запазен.

През 1923 г. прави първата си самостоятелна изложба във Варна, в сградата на тогавашната Девическа гимназия. Участва в множество международни изложби във Венеция през периода 1928-1942 г.

При посещение в Берлин през 1928 г. Борис Георгиев се среща с великия учен Алберт Айнщайн и между двамата възниква приятелство. По-късно в галерията „Шулте“ в Берлин е организирана изложба на Георгиев със съдействието на Айнщайн. Георгиев прави портрет на известния учен и му го подарява лично, от който Айнщайн е възхитен.

През 1931 г. заминава за Индия, където го очакват нови срещи и запознанства със световноизвестни личности като Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, от когото е поканен лично, Джавахарлал Неру, Принцеса Нилуфар, Пандит Малавия, Дурре Шевар и др. Пътешества из Хималаите, където се среща със своя духовен учител – Николай Рьорих. Тук той създава поредица пейзажи, потрети и фигурни композиции, вдъхновени от индуските легенди и мистицизма на културно-религиозното богатство на Индия.

Пътува до Бразилия (1952), където прекарва четири години от живота си и е високо оценен като художник. През 1956 г. Борис Георгиев се завръща в Италия и остава там до края на дните си.

 Дълго време художникът е забравен в България. През 1990 г. по предложение на Костадин Чобанов, с решение на Общинския съвет на Варна Художествената галерия е именувана на Борис Георгиев.

Носител е на голямата награда „Короната на Италия“ за цялостното си творчество през 1937 година.