Вишеградската тройка ще промени ЕС из основи

В последно време въпросът за бежанците някак си избледня и,като че ли опасността от прииждащите пълчища икономически мигранти се разсея. Обаче Еврокомисията си има своите главоболия по тези въпроси и планира съвсем сериозно да се заеме със страните, отказващи да приемат бежанци.

От момента на острата фаза на мигрантската криза през 2014 година държавите от така наречената Вишеградска тройка  планомерно се отклоняваха от участие в каквито и да е разпределения на мигранти, и на Брюксел взе да му писва от това.

Първоначално Жан Клод Юнкер предложи да „нарежат парчета” за всеки член на ЕС наречени квоти от количеството бегълци от Близкия Изток и Африка, които страните са длъжни да разпределят у себе си.

Тази идея произведе маса протести и недоволство. След дълги дебати през есента на  2015 година Еврокомисията утвърди компромисен вариант: всички са длъжни да приемат мигранти в доброволно-принудителен ред(иди го разбери)..Квотите бяха преименувани в „обещания” (pledges).

За 2 години се преместиха 160 000 бегълци от Италия и Гърция, които равномерно бяха разпределени из целия ЕС. Отчетите по преместванията на мигрантите (в документите  думите „бежанци” за тях не се използва) свидетелстват за това , че даже по новата схема процесът не върви никак добре. Само Малта се справя с тези човешки потоци а останалите държави от ЕС приемат хората бавно и в недостатъчен брой, което е  нарушение на поетите отговорности. Еврокомисията притиска тези страни както може, но засега са изпълнени едва 11% от заявения план.

В тази депресираща обстановка, Брюксел реши накрая да притисне тройката най-големи нарушители : Чехия, Унгария и Полша. На 14 юни тръгнаха дела по случая.  „Съжалявам, че въпреки нашите постоянни призиви, те не предприеха необходимите  мерки”, — проясни ситуацията еврокомисаря по миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос. Действително, чехите по тази европейска схема са приели само 12 души, след което отказаха да участват въобще. Унгарците и поляците  не приеха никого. Ако Виктор Орбан твърдо излезе против системата на квотите, подхвърлени „отгоре”, то в Полша правителството на Ева Копач поначало се съгласи да приеме 7 000 души. Обаче след идването на консерваторите от «Права и справедливост» на власт през 2015 година нещата се промениха. Те безкомпромисно твърдо заеха позиция идентична с унгарската. За непосредствен повод послужи серията терористични атаки в европейските градове. И никакви отстъпки.

Европейската система за разпределението на мигрантите е пълна каша, затова че тя няма схема ,която да отчита хората, които страните са били принудени да приемат самостоятелно. Това се случи и с Австрия. Само за 2015 година австрийските власти приеха около 90 000 души, което превишава 1% от населението на страната. Считайки ,че с това е изпълнила ангажиментите към партньорите си, Виена поиска да се откаже да приема нови бежанци. Брюксел отговори ,че това съвсем не е аргумент : „разтоварването” на Италия и Гърция трябва да се направи, така че няма да се правят никакви отстъпки за 90-те хиляди вече приети емигранти. В резултат на това Австрия до последния момент също се намираше в списъка на „злите нарушители” на миграционната политика на ЕС. Виена не е заплашвана в момента само защото през май тази година Австрия се „предаде”, като се съгласи да приеме нова партида от 50 човека  по общата схема и се задължи да прави това постоянно.

Полша с Унгария също принципиално не се отказа от приемането на мигранти и бежанци. Главната разлика е ,че те трябва попадат на тяхна територия легално и да не са  подадени по реда от Брюксел. Полските власти с помощта на благотворителни  католически организации охотно приемат бежанци християни от Сирия и Ирак. В това число тази година миграционната служба взе под защита 18 души, дошли от Сирия.

 За разлика от Австрия , страните от Вишеградската тройка няма да се подадат на шантажа на Брюксел, като имат намерение да се защищават. Позицията им е единна: членките на ЕС имат право на съхранение на национално-културната  идентичност и отстояването на собствения суверенитет. Те ще продължават да се опитват да разрешат миграционния кризис със свои методи.Към тях много скоро ще се присъединят България, Словакия, Словения, Хърватия и други. Унгария рязко увеличи числеността на гранична полиция, издига високи заграждения с бодлива тел на границата със Сърбия и Хърватия. Вместо градско социално жилище на хванатите нелегални мигранти автоматически се пада легло в контейнер в лагер на границата, като съответстващия закон неотдавна бе одобрен от парламента. Аналогични мерки се обсъждат и в Полша.

Заплахите на Брюксел в Източна Европа бе приета като опит за шантаж. Орбан, публично наричайки мигрантите «троянски коне на терористите», отново съобщи, че Унгария никога няма да се съгласи с идеята за емигрантски квоти. Министърът на външните работи и търговията Петер Сийярто обвини еврокомисаря Аврамопулос в двойни стандарти, защото по-рано, в ролята си на министър на отбраната на Гърция, застъпваше тезата за издигане на голяма ограда на границата с Турция.

Полското МВнР на свой ред отбеляза ,че решението на Еврокомисията заради  мигрантите да започне съдебно производство за нарушение на европейските норми смесва конфликтните точки вътре в Евросъюза. Варшава напомни, че Полша и така внася своя дял в борбата с миграционния кризис. Европейската агенция получава погранична и брегова охрана от поляци, а така също се отделят пари за бежанците в  Турция. Шефът на МВнР Витолд Ващиковский помоли също така да се отчита, че Полша е «флангова държава», приемаща много хора от Украйна. По полските оценки, страната е приютила повече от 1 000 000 украински граждани. Какво повече от това?

 Съдебният процес срещу подсъдимите членове на ЕС е сложен и дълъг процес.  Еврокомисията е изпратила в Прага, Варшава и Будапеща формално уведомление за това. На нарушителите са дали месец за реакция. Вторият стадий е издаване от Брюксел  на „обосновано мнение”,където вече ще се съдържа конкретното обвинение в нарушение на европейската политика. След това пак се дават един-два месеца и после  делото се предава на Европейският съд в Люксембург. Повече от 90% от подобни дела се разрешават преди да се стигне до съд. Несъмнено, Еврокомисията се надява

, че това ще се случи и този път. В случай на неизпълнение на решението на съда, ЕК се обръща в Люксембург с молба да глоби нарушителя. Ако нарушителят не се подчини, предстои нов съд. Цялата процедура е разчетена на това, че страните в резултат на това ще могат да се договорят, и да стигнат до компромисно решение. Но този път ЕК въобще не е разбрала за какво иде реч и какво точно се случва. За Полша и Унгария миграцията е въпрос, който има голямо политическо значение и пряко засяга националното самосъзнание. Това не е поредното дело за икономически или инфраструктурни спорове, с които е затрупан  Европейския съд. Тук ключовия елемент е политико-идеологическата борба за мястото на тези страни в Европа. Става въпрос за културното самосъхранение на идентичността.

Всичко това е опит за промяна на фундаменталните основи на ЕС и алтернативен европейски проект, предлаган от Вишеградската група в замяна на „остарелият” брюкселски модел, който по мнение на противниците му е изживял себе си и е престанал да отговаря на въпросите на времето.

Бунтовниците в ЕС имат много симпатизанти и поради това чехите, поляците и унгарците лесно няма да се предадат. Орбан отдавна е привикнал с образа  на „европейски диктатор”, както на „шега” го наричаше подпийналия Юнкер, а Полша половин година успешно се противопоставя на опитите на Брюксел да торпилира реформите на  «Права и справедливост» в страната.

По всяка вероятност за да се промени политическия курс на тези държави ще трябва като минимум да се смени управляващия политическия елит там. Това обаче е много опасно за ЕС и едва ли ще се случи в близките години.

Белоризец Храбър