Хераклея Синтика - повод за гордост и за въпроси, които чакат отговор

Хераклея Синтика - повод за гордост и за въпроси, които чакат отговор
Снимки: ИлинденПрес

Неделя, празник, слънчев ден. Решаваме семейно да посетим античния град Хераклея Синтика. По-точно това, което е намерено засега от него. Разкопките са съвсем близо до петричкото село Рупите. Без произшествия, след около час пътуване от Благоевград, стигаме до разклона на главния път за Петрич и мемориалния комплекс на баба Ванга. Има и табелка, която указва, че това е пътят за античния град. С лека изненада откриваме, че на указателната табелка пише „Хераклея Синтика, градът на македонските царе”. По стар български обичай надписът е двусмислен с много въпроси „ама защо", "как?!”, на които няма кой да ни отговори. Може би, ако бяха добавили „античните”, всичко щеше да дойде на мястото си.

Колкото повече се приближаваме към комплекса на голямата българска прорицателка, толкова повече пътят се разваля и изпълва с дупки и неравности. Появява се разклон с указателни табели, като на ляво е за баба Ванга(истинското и име е Вангелия Пандева Гущерова и ми се пада малко роднина..), а на дясно за Хераклея. Движим се по равен, но земен път, като от дясната ни страна сме почти до скатовете на Кожух. За тези, които не знаят, трябва да кажем, че това е огромен недействащ вулкан. Засега Кожух се издига на близо 200 м над съвременното корито на река Струма, като максималната му височина е  281,2 м. Възвишението представлява остатък от вулкан от времето на Плиоцена, който не е активен от близо 1 милион години. Човек обаче трябва да бъде много внимателен, когато си има работа с вулкани. Характерът им е много променлив и нестабилен. В района често има земетресения. Все пак, почувствах някаква гордост. Имаме си вулкан в България, макар и недействащ(то какво ли действа в тази държава?!)!

От лявата страна на пътя, съвсем близо, се появяват жп релси, по които петричани се свързват с останалия свят. Поне до скоро бе така.

След около 5 минути, завивайки на дясно по южния склон на вулкана Кожух, започнаха да се показват първите разкопки. Всъщност те са съвсем малко, но са внушителни. В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти, за което споменават Омир, Херодот и Тукидид. Археолозите са попаднали на обществена сграда, която вероятно е служела за местен съд, както и за административни и обществени дела. За сега мнението е, че това не е храм. От едната страна от към склона стената на сградата е запазена вероятно над 5 метра. Запазена е наполовина и входната врата, която е внушителна. В един трап до портите буквално лежи захвърлена чешма с две лъвски глави (екскурзоводът каза, че са били три), което прави поредното недобро впечатление от работата на археолозите. Тази чешма, оставена така до пролетта на природните стихии, просто ще бъде унищожена.

Археолозите не са били сигурни какво са открили в началото и едва през 2002 г. е открита каменна плоча от 308 г. с послание на римския император Галерий към жителите на Хераклея Синтика. Това откритие разбулва мистерията около името на града. Според запознати, останките от населеното място са толкова много, че има работа за 100 години напред. Около VI век градът просто изчезва, като версиите са за тежко земетресения или епидемия. Именно, защото над останките тук няма ново поселение, Хераклея е много ценна. Може да си представите как всички сгради и улици са изкарани и консервирани и по тях се разхождат тълпи туристи.

Цената е 2 лв., а за пенсионери и учащи 1 лв. И до тук всичко хубаво. Прави впечатление, че ако Община Петрич не вземе мерки и не покрие с навеси разкопките, до следващото лято, вероятно всичко ще си отиде от дъждовете, снеговете и температурните денивелации. Положението е много сериозно и може би лично кметът Димитър Бръчков ще трябва да се намеси, за да се спаси тази „гражданска базилика” и разкритията около нея. Мащабите на античния град са огромни, защото Хераклея Синтика в продължение на 10 века е бил най-важния град в долината на средна Струма. В него са се случвали важни исторически събития и е бил посещаван от известни личности. Според историците, самият Александър Македонски е бил управител на Хераклея Синтика за известно време, точно преди да започне военните си походи на север. Властите и при социализма, както и сегашните, са огромни длъжници пред обществото, защото са знаели за мащабите на този град, но нищо не са предприели. Организираните иманяри преди време разкостиха некропола на същия град, но това е друга тема. Спомням си, че в края на 90-те години видях куполна гробница с някакви останки на стенописи. Иманярите бяха пробили центъра на купола и така правеха своите „проучвания”. Скоро минавайки от там видях, че от гробницата бяха останали само основите.

Бързото и качествено разкопаване на древния град е изключително важно за целия регион. Хераклея Синтика ще даде огромен тласък на туристическата индустрия в цялата област. Общините Петрич и Сандански дори трябва да си подадат ръце и да финансират разкопаването, спасяването, социализирането и консервацията на този огромен град, който ще донесе купища средства за всички тях. Да не говорим, че всичко това е и въпрос на престиж и гордост.

Имам обаче един въпрос към ръководителя на разкопките доц. д-р Людмил Вагалински – директор на Археологическия институт с музей към БАН. Много би било интересно за обществеността да научи на колко археологически обекта в страната той лично участва в разкопките като ръководител? Въпросът е много важен, защото не можем да очакваме от човек, който работи едновременно на тридесет обекта, качество на работата му и бързина в действията. Аз лично бих имал големи съмнения. Впоследствие си представете как ще се социализират и обгрижват тези тридесет обекта(образно казано) от едно и също лице. Това е някакъв вид монопол, който не е в полза на Община Петрич и региона и трябва незабавно да се промени. Просто трябва нов закон. Именно поради подобни причини всичко в археологията на нашия край е крайно мудно и трудно. Да не напомням случая с Никополис ад Нестум, който е до Гърмен, и не може да приема никакви туристи. А това пречи на туристическия бизнес, който генерира работни места.

Археолози в Пиринско дал Господ, но само избрани хора от столицата могат да получават разрешително за работа по обекти. Имаме си депутати от Благоевградска област, които могат да се съберат по инициатива на засегнатите от тази проблематика кметове и да се инициира законопроект, който да децентрализира и либерализира този проблем, както е в Европа.

След като се насладихме на останките на античния град Хераклея Синтика, решихме да продължим по земния път до село Рупите. Пътят не е от най-добрите, но с ниска скорост и внимателно шофиране след около половин километър се стига до асфалтов път. От там съвсем близо е зеленчуковата борса при село Кърналово, която е черешката на тортата в това туристическо пътуване, защото ще можете да си напазарувате пресни местни зеленчуци и плодове на половината цена от местата, където живеете.

Такива еднодневни екскурзии, когато се събират няколко почивни дни като тези през септември, доста често са много по-евтини и по-емоционални от предприемането на големи пътувания. При тях винаги два дена минават в изнервящо шофиране и докато човек се адаптира трябва да потегля обратно. Следващия път ще ви разкажа как на следващия ден се качихме на Седемте рилски езера и за 30 лв. на човек се почувствахме богове( за кратко) високо в Рила и денят ни завърши на плажа в Сапарева баня, където минералната вода е благодат.

Автор: Януш Малчев

Коментари

Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.
    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини