Законът за достъп до информация не е лъжица за всяка Община в Пиринско

Чак е малко неудобно да се пише за това. Да се пише за липсата на адекватност в част от институциите, най-вече общини, които сякаш са изключили „будилника“ на Закона за достъп до информация. Защото ЗДОИ непрекъснато се променя и усъвършенства. И трябва само желание, за да може което и да е ведомство да го спазва и да информира гражданите за случващото се в него. Поне що се отнася до това, което подлежи на обществен контрол и е в обществен интерес.

Вече гоним средата на 2024 година, а някои общински администрации не си дават хич зор да са в крак със ЗДОИ. В някои общини се налага да си „въоръжен с компас, карта и късмет“, за да откриеш секцията „Достъп до информация“. В общини като Белица няма на заглавната страница никакви данни за ЗДОИ. Дори община като Сандански, която има претенциите да е сред водещите в страната най-вече с развитието си на туризма, последният отчет за заявленията по ЗДОИ е от… 2019 година. Точно така. От 2019 година. Малко по-добре е положението в Община Гърмен, където последният такъв отчет е от 2020 година. Тези администрации явно са си останали там някъде - в пандемията от коронавирус.

Ще отделя малко повече внимание на Гърмен. И ще припомня нещо, което съм писал за тази община през 2021 година за постигнатото по ЗДОИ през предходната 2020 година.

„Защото кметът Феим Иса и екипът му се стараят да информират населението ежедневно и адекватно за всичко, което става в Общинска администрация. Резултат от тези техни усилия за осигуряване на пълна информационна картина е и скокът на Гърмен в класацията на рейтинга на активната прозрачност за миналата година с цели 15 места благодарение на спечелените 85.3 точки. Това сочи проучването на Фондация „Програма достъп до информация” за това как местната власт в Гърменско изпълнява задълженията си по ЗДОИ и за активното публикуване на информация в интернет“, тези редове съм посветил на малката община. Сега обаче явно нищо не е останало от онзи момент. Кметът си е същият, но ги няма отчетите за последните три години. Сигурно желанието за прозрачност се е изпарило като мъгла над високите върхове на близката планина Родопите.

В Община Кресна последният отчет е за 2021 година, но не може да се иска повече, след като последната новина на първата страница в официалната страница е от 14 март миналата година - преди година и два месеца. Не е по-читаво положението и в Община Якоруда, там пък последната обществена информация е от 3 април 2023 година. В първата страница на Община Сатовча ще попаднете на всякакви правила за действие при какви ли не бедствени ситуации, но не и на секция „Достъп до информация“.

За Община Симитли също новините отдавна са престарели като изостанала стока на Женския пазар в София, дори снимката на кмета е от повече от почти 20 години. Затова пък има актуална информация за местните избори от края на миналата година, както и за предстоящите избори за Народно събрание и за Европейски парламент.

Има ли отговор за тази ситуация? Може би малките общини нямат капацитет от експерти, които да поддържат нужната информация по ЗДОИ, да качват навреме отчетите. И информират гражданите за това, за което те си преценят, а не за това, което ги задължава законът.  

Но хубавото е, че във вселената има баланс. Затова е редно да отдадем заслуженото и на тези, които дърпат Пиринско напред. В челото безспорно са Банско, Благоевград и донякъде Разлог. Там има няколко отчетливи тенденции. Първата е, че отказите са единични случаи, не е както преди 5-6 години да не се дава информация с хватката „мълчалив отказ“. Най-активни са гражданите, докато неправителствените организации и фирмите са с почти равен брой заявления по ЗДОИ. В Банско от 26 заявления през 2023 г. електронни са 25, даден е свободен достъп по 21 от тях. По 3 не е имало в Община Банско исканата информация, едно заявление е препратено към друга институция и е постановен само един отказ. Искана е само служебна информация – права или законови интереси, отчетност на институцията изразходвани публични средства, контролна дейност на администрацията.

В Разлог заявленията са 17 - 8 писмени, 9 електронни. Така се разделя и исканата информация – 9 са заявленията с искане на официална информация, а 8 - за служебна информация.   

Сред другите институции отличници са РИОСВ - Благоевград, Областна администрация - Благоевград, Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. Това е закономерно, тъй като в тях са определени служители, които са отговорни да са в крак със Закона за достъп до обществена информация. Там са уредени процедурите за регистриране на електронните заявления, налице са въведени вътрешни правила за предоставяне на достъп до информация и за нейното повторно използване. Въпросните институции са утвърдили технологична карта, информацията е представена по разбираем начин за потребителите.

Ясно са посочени и начините за заявяване на услугата по ЗДОИ. Те се регистрират и обработват от служители в звеното за административно обслужване по общия ред. Подават се по образец, публикуван на сайта на администрациите. Ръководителите на тези институции са утвърдили списък на категориите информация, подлежаща на публикуване в интернет. Данните за този списък може да се намери на интернет страниците им. Приети са и процедурите по актуализиране на информацията. Прави впечатление, че няма някакъв сериозен ръст на подадените заявления.

В интернет страниците на тези институции  и на общините отличници има най-разнообразни секции и рубрики. Може да се види какви търгове се провеждат, какви са конкурсите, кои са кметските заповеди, колко Подробни устройствени планове са одобрени, има ли нови обявления и концесии. Бързо се качват и решенията от сесиите на Общинския съвет. Достъпни са и рубриките за общинските фирми, за обществените поръчки, Наредбите на местната власт.     

Искам да подчертая за един проблем, който става все по-сериозен с течение на времето. И касае достъпът на журналистите до информация от различни ведомства – държавни и общински. Говори се за децентрализация над 20 години, но нищо такова не се случва. Дори напротив – на някои места се върви към абсолютна централизация. Все по-трудно се получава информация от благоевградската полиция. И не само там е този проблем. Почти всички институции „забравиха“ удобно да дават пресконференции, което е част от гражданския контрол върху дейността им чрез журналистическите въпроси. На практика това право е отнето на репортерите.

И за финал - не е трудно да се извърви пътят към прозрачността. Стига да има желание и добра организация. Нищо повече не се иска от тези, които се правят, че ЗДОИ едва ли не го няма. Само тогава ще престанат да бъдат в „зоната на здрача“ по отношение на ЗДОИ и да държат „на тъмно“ гражданите за своята дейност. Защото в крайна сметка нищо не остава скрито за дълго време. Особено тук, на тези географски ширини.     

Източник: Фондация "Програма достъп до информация" /материалът е писан в началото на месец май/