Везната на Темида да мери и телесната повреда, и душевната травма

Да вдигнеш 400 пъти ръката си, за да... нараниш с макетно ножче приятелката си. Да нарежеш ръцете, краката, гърдите й. Да обръснеш главата й. Да счупиш носа й. Да „затвориш” едното й око с ударите си.   

Да не трепнеш нито веднъж, докато обезобразяваш едно сковано от ужак и страх 18-годишно момиче. Що за човек трябва да си? Човек ли си въобще?

Е, според съда всичко е нормална човешка постъпка, която даже не води до това извършителят да остане в ареста. Задържали изверга за 72 часа, после го пуснали на свобода. С железния магистратски аргумент - нанесената телесна повреда е лека! С това решение се хвърля директно в коша за боклук приетия съвсем наскоро Закон за защита от домашно насилие. Как пък не си зададе съдията 1-2 простички въпроса: Как се чувства жертвата, на която правят 1,2,3,400 разреза с макетно ножче? Как се лекува такава душевна травма?

Или пък да беше прочел народната приказка „Мечката и лошата дума”и поуката от нея – физическата рана заздравява и се забравя, но лошата дума - никога.

В ужасния случай с нарязаното с макетно ножче момиче има нещо, което е много по-страшно от физическите наранявания, които по чудо не са се окозали фатални за живота й. Душевната травма в това младо тяло е тежка, много тежка. Тя ще остане задълго, може би завинаги. Как се лекува тази рана на душата? И защо не се измерва от прокуратурата, а се постановява решение само на базата на телесната травма?! Сигурно е, че случилото ще остави отпечатък в сънанието на момичето. То може и да не успее да се отърве изцяло от преживения кошмар.

Депутатът от ПП-ДБ Христо Петров - Ицо Хазарта, коментира случая обезобразената с макетно ножче жена: „Тази гадост е окачествена като лека телесна повреда. Може би тези, от които зависи и постановяват такива решения, преживеят нещо подобно, биха разсъждавали по друг начин. Срам ме е да говоря за това”. Срамно си е.

Та затова е добре на везната на Темида да се поставя всичко – и телесната травма, и душевната болка. Защото физическата рана все някога ще заздравее, но наранената душа може да остане за цял живот.

Ясно е, че домашното насилие е сред най-сериозните проблеми на обществото ни. Кое е това, което ни превръща в жертви или насилници?

Когато един човек упражнява физическо насилие, целта му не е само да посини окото на партньора си или да му нарежеш лицето с макетно ножче 400 пъти. А по този начин да го обезсили, да го подчини, да вземе контрола над него, за да може да задоволи своята несъзнавана потребност за надмощие и значимост. Всичко започва като някаква уж дребна забележка към човека, който е набелязан за жертва. По този начин насилникът навлиза в личното пространство на другия, първо му слага ограничения, а постепенно го подчинява. Най-напред това се случва с думи – обиди и заплахи. Следва психическото насилие. Когато и това не помага, се стига до физическата агресия.

Истината е, че проявите на насилие са предизвикани от собствените страдания на човека, който упражнява насилие. В него има някаква стара травма, която го прави по-късно насилник. В това да удариш някого, да го обидиш и унизиш, да го подиграеш, да го насилиш сексуално няма сила и могъщество. Има само слабост и безсилие. За да се чувстваш значим, намираш някой по-слаб от теб – най-често това са жената и децата.

Какво пък ни превръща в жертви? Понякога това е липсата на самооценка, някои хора са добри, но са уязвими и са подходящ обект за насилниците. Някои стават жертви заради своите авторитети, които са имали като деца – най-често това са родителите.

Когато един човек допуска насилие спрямо себе си, той също задоволява своята несъзнавана потребност да бъде винаги в услуга на другите. Да смята, че те имат право да постъпват така, защото някъде е сгрешил в поведението си спрямо тях. Чувства се виновен, вменява му се това чувство на вина от насилниците. И той е готов да поеме цялата отговорност за словесната и физическата агресия на партньора си. И да поеме в един момент 400 удара с макетно ножче...