Как ще ги стигнем германците... във футбола????

Преди години великият Тодор Колев водеше едно шоу „Как ще ги стигнем американците”. Направи и песен. В нея дори си задаваше и друг въпрос: Кога ще ги задминем? Отговорът пък бе повече от еднозначен, макар и метафоричен: „И след мъглата: „А мъгла”.

От вчера аз си задавам въпроса „Как ще ги стигнем германците във футбола?”. Там имаше битка до последен дъх за шампионската титла между „Байерн”-Мюнхен и „Борусия”-Дортмунд. Тъй като баварците бяха вече десет пъти шампиони поред на страната си, реших да стискам палци за „Борусия”, без те да са ми любим отбор. Е, жълтото море на стадиона утихна и потъна в сълзи след края на мача с „Майнц 05”, завършил 2:2. Този резултат прати салатиерата /купата/ в Мюнхен. И започнаха едни заглавия: ”Борусия счупи тъпомера”, „Борусия глупаво подари титлата на Байерн”, „Борусия си направи харакири”. Няма как да изброя всичките, които заклеймяват футболистите на „Борусия”, сривайки ги със земята.

И сякаш се забравя най-важното – на терена излизат два отбора, а не един. А най-красивото на футбола, което го превръща в най-обичания спорт и в социален феномен, е честната игра, феърплеят. Нека се отдаде дължимото на тима на „Майнц 05”. Играчите му успяха да поведат с 2:0 само за 24 минути. През второто полувреме домакините намалиха, а в последната минута на продължението на двубоя се добраха до равенството. По същото време се игра мачът между „Кьолн” и „Байерн”. Там шампионите поведоха рано и изглеждаше, че ги чака протоколно довършване на срещата и вдигане на поредната купа. Но домакините успяха да изравнят от дузпа в 81 минута. Този резултат правеше „Борусия” шампион. Минута преди края на редовното време гостите вкараха втори гол и подпечатаха отново шампионския си „паспорт”.

Да се върна на мача „Борусия”-„Майнц 05”. Исках домакините да победят. Това, че не го направиха, не е задължително да е техен провал, а е успех на гостите. „Майнц 05” игра честно, спортменски, за своята чест, за играта футбол, за всички, които обичат тази игра. И не усетих никаква празнота в края на мача, макар че моят отбор в този двубой не само не победи, но и загуби шампионската титла. Такъв мач носи усмивка, а не оставя горчив вкус. Защото само честната игра е велика игра. И не обвинявам по никакъв начин футболистите в жълто-черно. Те сториха всичко, което могат, за да спечелят. Но изпуснаха дузпа, изтърваха куп положения, а вратарят на гостите ловеше като магнит топката. Така че нека не хвърляме камъни по играчите на домакините. Те заслужават само аплодисменти, че в първенството бяха рамо до рамо, точка до точка с абсолютния хегемон „Байерн” и го държаха под напрежение във всеки един кръг. Това прави футболът велик, а не една титла повече или една по-малко. Първото е магията на футбола, второто е статистика.

Като казах хегемон, няма как да не направя паралел със случващото се в България, в родното ни първенство. И тук си имаме хегемон, хем „Лудогорец” към момента е 11 пъти поред шампион. И посяга към 12-ата. Да, ЦСКА сега е на върха в класирането. По-късно днес разградчани ще изиграят своя мач и при победа отново ще са първи. След това има още два кръга. Големият въпрос е: „Как ще ги стигнем германците?”. Ще има ли нещо подобно на това, което се случи в германското първенство. В последния кръг шампионската титла да отива ту на „Българска армия”, ту на стадиона в Разград заради честната игра на противниците на двата отбора. А дано, ама надали. Тук сме друга орбита. Всяка година се говори за хванати съдии, уловени играчи в някои мачове. В други пък се пускат юноши, пращат се футболисти на детектор на лъжата. Целта е една – да се наклонят везните в полза на един, преди всичко само на един отбор, което е видно от поредицата шампионски титли на „Лудогорец”.

Много ми се иска финалът на сезона да е като този в Германия. И няма да ме боли, ако любимият ми ЦСКА не стане шампион, но се играе честно. Защото само честната игра е велика игра! Нагласените мачове остават само за статистиката, те не вдъхновяват, не вълнуват, забравят се, служат само на тези, които участват в подобни схеми.

Дали след мъглата в българския футбол ще изгрее слънце? Или пък ще се сетим пак за великия Тодор Колев: „И след мъглата: „А мъгла”...