Тиаго, Морено и Гарсес! Открийте разликите!

Един от най-важните мачове за титлата у нас вече е в историята. Лудогорец победи ЦСКА с единствения си точен удар в срещата и след груба колективна грешка в целия отбранителен вал на армейците при изпълнението на ъглов удар. Няма смисъл да коментирам детайли от двубоя, безпредметно е да умувам кой е играл по-добре, кой е заслужавал победата. Фактът е следният: ЦСКА-Лудогороец-0:1. Само едно отклонение ще направя, преди да се спра на това, което искам да отбележа. Поклон пред феновете на „червените” – велика, неповторима, всеотдайна, вдъхновена, отдадена, пълна със заряд и любов към своя отбор публика!

Защо слагам на едно място Тиаго, Морено и Гарсес? Първият вкара гол, а другите двама не успяха. Таранът на лудогорци бе почти незабележим на терена до гола, а и след това. Но смея да твърдя, че през цялото време не спря да се бори със снажните бранители на ЦСКА, да дава всичко от себе си. И това му се отплати по най-важния начин за всеки голмайстор - вкара скъпоценното победно попадение за своя тим. Сякаш в него се вля тази уникална атмосфера, тази стръв за победа от трибуните с екзалтирани фенове на ЦСКА. Вижте само реакцията му след гола! Приличаше на гладиатор! Не беше на себе си от радост. Та предизвика с бурната си радост донякъде заслужения гняв на Иван Турицов, на единствения българин в състава на армейците, който остана самотен в „червения” отбор в приемането, в усещането на емоцията, на енергията от страна на феновете. След края на мача кадрите отново уловиха Тиаго, който даваше воля на чувствата си с интензитет, който не само не отстъпваше, а бе равен на този, с който феновете подкрепяха ЦСКА. И тук идва съмнението за мантрата, че само българите знаят значението на такива дербита, че само те могат да „горят” в такива мачове, а чужденците са тук само за заплати и за някой по-престижен трансфер. Няма българи, няма чужденци, когато във вените ти тече футбол, тогава си като гладиатор. „Сбиваш” се на терена, бориш се като лъв, даваш всичко от себе си, пък каквото сабя покаже. И много често съдбата ти дава шанс да успееш. Тиаго ритна веднъж към вратата на противника. Отскубна се от Юга и засече топката. Не я прати в аут, не уцели и гредата. Прати я в мрежата. Защото сърцето му го искаше, защото всичко в поведението му показваше, че за него този мач е много повече от мач - битка, война.

И сега да обърна внимание на двама играчи на любимия ми ЦСКА - Морено и Гарсес. Двамата с една артистична лекота пропиляха чудесни положения, не казвам стопроцентови, тъй като 100% положение е гол, няма друга алтернатива. За ситуацията на Морено нямам логично обяснение как професионалист не може да бутне топката в мрежата. Той получи кълбото на 5 метра от седемметровата врата на Лудогороец. Намираше се на лявата греда на Падт, вратарят легна на земята и... о, миг, поспри! Какъв беше този фалц, че топката не уцели празнина от седем метра, а се изхлузи край дясната греда на Падт. И тук не приемам никакви оправдания - спортно-технически, класа, психика, физика, постановка на тялото, постановка на удара. Липсваше сърцето, затова този удар не стана гол. Липсваше онова неистово желание, за да поведе ЦСКА с 1:0. Липсваше футболът в кръвта на Морено, за да остане в историята на най-титулувания ни клуб.

Стигам и до Гарсес. На 12-13 метра срещу същата тази седемметрова врата. И срещу един вратар, който също е на земята, хвърлил се нанякъде чисто случайно. Защото Падт реално тръгна да покрива левия си ъгъл, но нападателят на „червените” уцели опорния му крак. Трябва доста късмет, за да не вкараш в огромната рамка топката, а да нацелиш крака на вратаря. И тук отново стигаме до сърцето, до тръпката да искаш гола, да търсиш победата, да си готов да се схванеш целия, да оставиш дробовете си на терена, но да вземеш мача, който може да те направи ШАМПИОН след 15-годишна пауза. Защото има моменти, в които нямат толкова голямо значение тактиката, спортно-техническите изпълнения, талантът. А от значение е сърцето, което иска победата повече от сърцето на твоя противник.   

За мое съжаление Тиаго го направи, Морено и Гарсес не успяха. Казано иначе - Лудогорец го направи, ЦСКА пак не успя! И това ми е като дежавю вече толкова години. Сърцето ми иска моят отбор да е шампион. И това понякога не зависи от класата, а от сърцата на футболистите...