Зле, по-зле, ЦСКА

Знаете ли кога един футболен отбор е на дъното? Когато дори само един истински негов фен не може да се ядоса на поредната загуба. Това написах преди три месеца и половина след издънката срещу "Локомотив"-Пловдив на любимия ЦСКА. Написах и че няма как да е по-зле. Е, може, може, както би казал оптимистът от онзи виц.

Наистина може да е и по-зле. Като в мача завчера срещу Македония Гьорче Петров от евротурнирите. Макар че червените се добраха до равенство 0:0. Оправдания бол - нашият тим все пак бе гост, времето бе много горещо, отборът все още се опознава, някои обличат екипа я за първи, я за втори път. Но няма кой да се хване на тях. Поне не и нормалният фен. Такова футболно неможене рядко се вижда. Да изгледаш тези близо 100 минути бледо подобие на великата игра си е чисто мъчение и изтезание. Сигурно вързаните на коловете на мъченията от индианците са изпитвали по-лека физическа болка от силата на сърдечната аритмия на червените привърженици. Хаос в играта на ЦСКА, която граничи с безумието. Никаква мотивация във всички линии, нула синхрон в защита, апатия и некадърност в халфовата линия, яловост и смешни отигравания в нападение.   

В момента отбор армейците нямат. Не може да е отбор това, което видяхме в четвъртък привечер. Няма начин. А противникът, смятан с право за абсолютен аутсайдер, дори остана с човек по-малко в края на първото полувреме. Изгонен бе най-острият им нападател, който за тридесетина минути накара Турицов да изглежда жалко. И какво се промени? Нищо! Нещата станаха още по-зле. ЦСКА стигна до 1-2 ситуации за гол, а домакините можеха да постигнат най-големият си европейски успех, ако бяха малко по-точни в завършващия удар, макар че бяха 10 срещу 11 на терена.

Този завършващ удар, който се оказва енигма и за играчите в червени екипи. Да отправиш един-единствен точен шут към северномакедонската врата на този съперник е юмрук в лицето на всички верни червени привърженици. Цялата тази футболна агония никой от феновете не заслужава. И то след уверения от ръководството на клуба, че се тръгва по нов път, че ще се инвестира в качествени играчи. Мерси, ако иде реч за Брадли де Нойер, Туфегджич, за появилия се за първи път на терена Назон. Леко изключение прави Станислав Шопов. Но най-вече заради възрастта и раздаването на терена. Но не очаквайте той да прави разликата. Не умее да взема правилните решения в последния миг - дали да подава, дали да стреля. Ясно е, че обича топката да е в краката му, но често я задържа ненужно, отнемат му я и става страшно за червената защита, която в момента е с "глинени крака".  
Обещаваха, че ще се привлекат всички играчи навреме, за да се направи с тях лятната подготовка. нищо такова не се случи. Идват един по един, някои тепърва се чакат. Но каруцата може да се обърне и в Европа, и в първенството. Тогава защо са ти нови играчи?! Да доиграят сезона, да си играйкат за 3-4 място и да си прибират заплатите?!

Няколко думи и за старши-треньора Саша Илич. Моето мнение е, че след подобни мачове като този завчер е видно, че на отбора не му пука за наставника. Защото с такава безобразна игра футболистите неминуемо го залагат на дузпата и има риск собствениците да го уволнят. Затова за мен няма нищо по-логично Илич да поеме по-голяма отговорност. И да сложи оставката в джоба си. Защото за него вече започна обратното броене. И може още следващия четвъртък да я подаде, ако ЦСКА не се класира за следващия кръг в евротурнирите.

А феновете? Те ще страдат и ще чакат следващия сезон? Докога все един и същи филм ще гледат те? На повечето отдавна им писна и затова на стадиона ходят по една шепа хора. Защото няма как с едни и същи действия да се постигне различен резултат. А в ЦСКА от години е така. И шампионската титла е мираж вече години наред. И ще продължи играйкането, ако нещо наистина не се промени. А дано, ама надали! Поне не и с играта срещу Македония Гьорче Петров, която е СРАМ за ЦСКА!!!