Ах, този съдия, който събуди ЦСКА!

Той е, неговото име е... Петър Костадинов. Да, иде реч за главния съдия, който обърна един скучен и монотонен мач на стадион „Българска армия” в полза на домакините от ЦСКА. Не, няма грешка. Според моето скромно мнение точно реферът е този, който има най-голяма заслуга за победата, макар и във втората минута на продължението на двубоя, да се усмихне на армейците. Защо ли?

С едно свое твърде смело решение – да остави ЦСКА да играе  повече от едно полувреме с човек по-малко на терена заради втори жълт и съответно червен на сенегалеца с френски паспорт Юнус Санкаре. Той не игра нищо особено, както и повечето си съотборници, при това слабата игра не е за първи път. В последните минути обаче халфът си изкара два бързи жълти картона и пое преждевременно към съблекалнята. При второто нарушение съдията П. Костадинов можеше да е по-внимателен и да не вдига втори жълт картон на играча. Защото Санкаре пръв игра с топката, а краката му останаха ниско долу на земята, без да има никакъв опит да нарани противника си и да играе опасно за неговото здраве. Разбира се, играчът в бяло се възползва от ситуацията и се запревива на тревата. Реферът обаче сякаш това чакаше. Много спокойно изгони Санкаре, а резултатът бе 0:0.

И той, горкият, не е очаквал това да има обратен ефект, сякаш се получи познатата на пожарникарите обратна тяга, която събуди футболистите в червени екипи. До изгонването на Санкаре двубоят вървеше в познатото от последните мачове на ЦСКА /изключението е първото полувреме с „Ботев”-Пловдив/ на собствения му стадион русло – привиден контрол на топката, но без никакви чисти положения пред вратата на противника, без „футбол шампанско”, който да радва феновете.

Но тук в главната роля влезе главният съдия Петър Костадинов. Той успя със своето решение не само да вдигне отбора на ЦСКА, но и да настрои зрителите срещу себе си. И точно това доведе до поведението на армейците като отбор през второто полувреме – компактно придвижване, взаимопомощ по целия терен, не се знаеше кой е нападател и кой е защитник в някои ситуации, защото всички видимо искаха победата. Никак не е случайно, че Мазику се оказа на върха на головата атака...Направиха го заради публиката, заради съдийското решение, заради себе си. Не че видяхме някаква кой знае каква игра. Не става въпрос за качеството на футбола от армейците, а за усещането у нас, че на терена през вторите 45 минути са като юмрук, готов на всичко, за да преследва победата, доколкото може, но с пълно изразходване и себераздаване. Което също се харесва на зрителите, когато няма добра игра.

Факт е, че тимът на „Славия” за 49 минути /с даденото от рефера продължение/ успя да отправи едва един точен удар във вратата на ЦСКА. До него се стигна след фаул, извършен малко глупаво от нападателя Рафаел Енрике, но и той не спираше да се връща, за да помага на защитата. Нещо, което в други мачове, се случваше спорадично, но не и този път, не и в този двубой, в който „червените” играчи бяха с човек по-малко – заслужено или не. Получи се и тази толкова важна спойка между футболисти и фенове – първите се раздаваха на игрището, вторите – не спряха да ги подкрепят от трибуните, както и да изливат гнева си върху съдията. И съдбата нямаше как да не се усмихне, да не намигне на това единство между отбор и привърженици. Направи го по особено болезнен за „белите” начин, които си вкараха нелеп, но поискан сякаш от невидими сили, автогол. Автогол, който не се вижда всеки ден. И да се върна пак на Мазику, че и на влезлия като резерва Жул Кейта. Бекът се понесе по лявото крило, елиминира двама противници, за да поеме от него щафетата Кейта, който за първи път, откакто е в ЦСКА, отигра правилно ситуацията. Пръстът на съдбата, нали? Чукна към Мазику, който реши да не търси Али Соу пред вратата, а да върне рязко назад топката, която „белият” играч Бенгюзов ритна към собствената си врата и всичко като че беше ясно - през краката на вратаря и в мрежата.

1:0 за ЦСКА, а играчи и публика бяха в екстаз, който си заслужиха напълно. Защото емоцията и адреналинът бяха на макс през цялото второ полувреме. И като че ли тази връзка между армейците и феновете допълнително обезвери тима на „Славия”, че може да погледне към победата и с човек повече. Напротив, противникът определено игра за хикс, без да пробва да вземе трите точки срещу 10-те от ЦСКА. Но „червените” няма да имат винаги този късмет, когато играчи и зрители са разгневени от съдийско решение. И изправени до стената. Не е нормално мачовете на „Българска армия”, срещу който и да е съперник, да започва така, сякаш че две формации на домакините са излезли да разцъкат малко топката и да се приберат, без да изцапат екипите си, без да се изпотят. Недопустимо е подобно лежерно отношение на футболистите. Големият проблем на този отбор е липсата на агресивен и бърз вътрешен халф като продадения в Белгия Малинов, топката се движи бавно, трудно се осъществява преливането от защита в нападение. Същото важи и в обратна посока – бавните халфове не успяват да покриват съперниците при сбъркани топки в центъра и това води до голове в мрежата на Бусато.

Но всичко това е в двора на старши треньорът Стамен Белчев. Крайно време е ЦСКА да покаже друго лице – бърз и атрактивен футбол, с повече голове, с повече положения. Това обаче не може да стане само с индивидуалните качества на футболистите, а и със себераздаване. Много рядко можеш да победиш, ако не се трудиш на терена. Може и да стане, но има едно условие – да се случи това, което направи съдията Петър Костадинов на мача ЦСКА - „Славия”. Тогава вече е лесно...