Хор от екзотични птици пее в двора на общински съветник от Дъбница

В Дъбница има две забележителности. Едната е приветлив хотелски комплекс, изграден преди няколко години, който привлича посетители от цялата страна и придава един допълнителен туристически нюанс на иначе хубавото и спретнато гърменско село. Другата забележителност е къщата на Мустафа Мейзин. Всъщност, не толкова самата къща, която иначе идеално се вписва в редицата от грижливо подредени и кипрести домове на местните хора, а по-скоро забележителен е задният двор.

Щом прекрачиш прага на дворното място в дома на 38-годишния мъж разбираш, че се намираш в нещо средно между екзотичен зоопарк, ковчега на Ной с всички животинки или в някакво царство на пернатите.

Ако не е на работа като кредитен консултант или пък на сесия, защото е общински съветник, Мустафа Мейзин със сигурност може да бъде намерен в задния двор – в собствения му храм, където стотици екзотични птици пляскат с криле, пърхат, пеят, цвърчат и гукат като истински хор своята симфония.

„От дете се занимавам с отглеждане на птици. Първо започнах с гълъби, постепенно започнах да купувам и други видове – все по-екзотични и все по-претенциозни. Сега вече няма отказване от това хоби. Дори и за миг не съм си помислял да се откажа от птиците“, признава Мустафа Мейзин.

Така днес в задния двор на къщата си в Дъбница младият мъж отглежда и развъжда шарени като мъниста кокошки, пунести гълъби, фазани, пауни, лебеди, а наскоро допълнил шумната хвъркаща колекция с двойка малки щрауси ему.

„Щраусите са на 40 дни. Много са дружелюбни, щом вляза в двора, все се навъртат около краката ми. Купих ги, докато бяха на 20 дни, от Румъния за 150 евро“, признава Мустафа, на чийто зоопарк би завидял дориизточен принц, напълнил двореца си с екзотични пернати от цял свят.

Част от хвъркатата менажерия на местния общински съветник дори не е затворена в клетки, а свободно се разхожда из десетките цветя и саксии, грижливо подредени от съпругата му.

Като истински господар в това пернато цартво се чувства гълъбът от вида „Унгарски гигант“, който важно-важно пристъпва наоколо и посреща всеки гост в дома на Мустафа Мейзин с пренебрежително високомерие. Компания му правят ккошките „Копринка”, на които тялото е черно и нямат пера, а само мъх.

В зоологическата градина в Дъбница има пощенски гълъби, които често прелитат над къщата на Мейзин и понякога не се връщат, за разлика от събратята си от вида „Скендерски“.

Най-величествени са сребърният паун и паун Арлекин, които, ако са в добро настроение, може и да разперят опашките си, за да демонстрират своето великолепие и грация. Но дори и да откажат да разтворят перата си, те живеят в двора със самочувствието на султани с копринени пъстри одежди. Паунът струва 300-350 лева. Цената му скача двойно при мутациите, при които се търси определен цвят. Мустафа купил двойка пауни „Камел“ от САЩ, внесъл ги негов колега от Бургас, платил 700 евро за двойката.

„Хора от селото идват през целия ден, за да погледат птиците, защото тук човек наистина може да релаксира. Целият този хор ти създава усещането, че си на някой екзотичен остров. Добре, че имам търпеливи комшии, които са свикнали с крякането и шума и не ми създават проблеми“, благодарен и на съседите си Мустафа Мейзин.

Общинският съветник продава редки породи кокошки, фазани, има и китайски петел Кохин, който върви по 400-500 лева в Турция, у нас е по 80-90 лева. Най-новият му любимец е папагал „Жако“ с помпозното име Якуб, който, не само че е най-глезен и изисква най-много внимание, но и е най-вироглав – заинати ли се за нещо и започва да кълве наред. Но когато пък е в настроение не спира да бърбори. Купил го преди дни за 1500 лева от Турция.

Мустафа попълва своята хвърката колекция от цял свят, тъй като непрекъснато обикаля по различни изложения за птици. Отглеждането и развъждането на птици за младия мъж е преди всичко хоби и кеф. Но с годините това се превръща и в бизнес. Днес Мейзин има редовни клиенти не само от цяла България, но и от Турция, където богаташи купуват екзотичните птици за развъждане или за декорация на своите палати и заведения. Комшиите от Турция много често взимат от Мустафа яйца за развъждане, тъй като има редица гранични забрани за внасяне на птици.

„Ако го няма турския пазар, няма къде да пласирам птиците. В Турция има пазар за такова нещо, защото има много богати хора, които си позволяват такива глезотии. У нас отглеждането на птици не е толкова популярно, макар че има хора, които си купуват редки породи за удоволствие“, разказва стопанинът на пернатото царство.

Отглеждането на този пъстър и шумен зоологически парк изисква много грижи и време. Затова Мейзин е наел работник, който му помага в почистваето на клетките и храненето на този шумен хор.

Мустафа пък всеки ден отделя време, за да преглежда птиците. Той е категоричен, че у нас няма ветеринарни лекари, които да са добри специалисти по отношение на птиците. „Готов съм да премеря знания за отгледането и болестите на птиците с всеки ветеринар“, категоричен е Мейзин.

Откаже ли да яде една птица, за него е ясно, че има някакъв проблем и изисква спешни мерки и лечение.

„Идват развъдчици от цяла България в Дъбница. Понякога идват и малчугани от детските градини наоколо, тъй като тук наистина е като зоологическа градина и децата много се радват“, разказва Мейзин.

Отскоро обособил отделен кът за водолюбиви птици и отгледа декоративни патета. За първа година отглежда и фазан „Трагопан сатир“. Мейзин иска да купи съседен имот, за да разшири своя птичи свят – тогава ще купи и елени лопатари, и кенгура. Не купува обикновени птици, всичко влага в нови птици – от Холандия, Белгия, Унгария и Германия.

Отделно от тези пернати бижута Мустафа отглежда и зайци, а в двора има и куче, което посреща с лай всеки гост, прекрачил територията му.

Дворът на общинския съветник вече е отеснял от птичите семейства, затова младият мъж се надява скоро да купи прилежащи терени, за да разшири това пернато царство. Тогава може би ще попълни хвъркатата си колекция с още по-екзотични и редки видове. И тогава със сигурност задният двор на Мейзин  ще бъде най-голямата забележителност не само на Дъбница, но и на целия регион.