Голямата загадка за появата на уникалния храм Свети Антоний в Мелник

Почти няма човек, който да посети Мелник и да не отиде в църквата „Свети Антоний Велики”, която днес има храмов празник. Как обаче храм с това име се появява през 13-и век точно тук, в подножието на Мелнишките пирамиди? Още по-голяма е загадката, тъй като има само още един православен молитвен дом в Европа – в Италия, който е кръстен на този светец. Свети Антоний е роден в Египет, той е християнски монах-аскет. Прз годините раздал имането си на бедните, за да заживее в уединение. Силната му вяра и стоицизъм го надарили  чудотворство. Не е тайна, че светецът е почитан повече от католицизма. Антоний се смята за основател на християнското монашество. Активен борец е срещу ересите. Чудотворството му се изразява най-вече в това да лекува хората от техните пагубни страсти – така наречените бесове. Помагал на човеците да преодолеят различни психически заболявания. Самият той прекарал дълги години в пустинята в тежки изпитания и борба с бесовете. Как този името на този светец стига до Мелник и в негова памет и чест се издига църква?

През 70-те и 80-те години на миналия век се извършват мащабни археологически изследвания в най-малкия ни град. При проучването на  Болярската къща е намерена старата апсида на храма „Свети Антоний Велики”. Археолозите установяват, че има два строителни етапа – първият е през 13-е век, а вторият е през 19-и век. Съпрузите Росица и Александър Пеневи няколко години реставрират внимателно стенописите, укрепени са и стените на молитвения дом. Но по-интересно е как през 13-и век се появява тази църква, кръстена на свети Антоний. През Средновековието Мелник е силно защитен град и цветущ политически, стопански и културен център. Деспот Алексий Слав отваря широко вратите на крепостта за западните влияния, като в същото време не спира да защитава ревностно източното православие. Трябва да се подчертае, че със стратегическото си разположение в сърцето на Балканите, край главната напречна пътна артерия на полуострова р. Струма, Мелник наистина е бил през Средновековието кръстопът на цивилизации, контактна зона на културни влияния и взаимодействия между източноправославните България, Византия, Сърбия от една страна и католическия Запад от друга, в лицето на заелите в първата половина на XIII век европейската част на Византия Константинополска империя на Ориента и ред латински княжества.

За това значително е допринесъл деспот Алексий Слав (1208-1230) от българската царска династия на Асеневци, създал своя държава в Родопите, Пирин и част от Тракия с помощта на латините и превърнал Мелник в нейна блестяща столица. Той има два брака последователно с две западни принцеси – дъщерята на латинския император Анри Фландърски (1205 – 1216) и дъщерята на норманския благородник със сицилиански произход Йоан Петралифа. През XIV век Мелник се споменава като един от шестте града на Балканите със „свещени епитети“ – богозидан град, богохраним, богоспасен град, редом с Константинопол, Търново, Солун, Прилеп и Ловеч. Бил е една от най-силните крепости и християнски твърдини, седалище на Митрополия, която през османското владичество е била един от бастионите на Цариградската Вселенска патриаршия.

„С двете принцеси, съпруги на деспот Слав, в Мелник е имало е немалка тяхна свита, а сред нея са присъствали и кръстоносци. Много вероятно е под тяхно влияние да е построена тази уникална църква, която днес е паметник на културата. Никак не е случайно, че е вдигната до двореца на управителите на Мелник”, смята археологът професор д.и.н. Виолета Нешева. Тя припомня и за унията на Калоян от 1204 година, с която нашият владетел признава върховенството на католическата църква. Защото свети Антоний е далеч по-известен в католическия свят по онова време. Деспот Слав е умеел да черпи от културното влияние на Западна Европа, като църквата „Свети Антоний” е сред най-ярките доказателства за това.

Същият този западен полъх се усеща и при втория строителен период на храма през 19-и век. Виенската школа е в основата на флоралните мотиви в църковните стенописи. Цветята по стените са душите на хората, техните животи, смятат много от посетителите. Затова има толкова много по стените. А изрисуваните прозорци са наполовина тъмни, наполовина светли. Символиката е, че влизаш с черни мисли в храма, но в него се пречистваш и излизаш със светли помисли. В светлата част на денонощието на тези прозорци често на миряните им се явяват различни светци, дори и Света Богородица, твърдят местни хора.

„В тази късна украса с цветя по стените от края на 19-и век може да се търси мелнишката връзка във Виена. Там, в австрийската столица, още през 17-и век се заселват мелнишки търговци, техни потомци и днес живеят там. Може да се предполага, че късната стенописна украса с цветя е по подобие на Виенската школа по времето на Австро-Унгария”, казва археологът Виолета Нешева.

Неоспорим факт обаче е, че църквата "Свети Антоний Велики" е една от емблемите на най-малкия ни град Мелник. Затова е и паметник на културата с национално значение. Храмът на чудесата - така го наричат местните хора. Много са чудесата, които са станали в мелнишкия храм. Тук непрекъснато идват хора от страната и чужбина. Има огромен интерес заради лечебната сила на светата обител. Много миряни пристигат в най-малкия ни град специално заради прочутата църква, водени от нуждата да бъдат излекувани от патрона на храма – свети  Антоний. Затова насам прииждат най-вече нуждаещи се от лек или на тялото, или на душата. За да се освободят от демони, от психически и нервни разстройства. В църквата, кръстена на един християнски монах-аскет от далечен Египет, в храм, изпълнен с тайни и чудотворства.