Храм на 2 века край Стара Кресна може да възкръсне само с помощта на държавата

Край село Стара Кресна има един забележителен исторически паметник, който е в руини. Това е църквата „Свети Архангел Михаил”, която днес навява тъга. Останали са само няколко зида от някогашното средище на вярата и българщината. Светата обител е изградена през 1856 г. на мястото, където е имало няколко оброчища и два малки параклиса. През 1866 година в трема на храма завърналият се от Русия Спас Харизанов открива взаимно училище. Църквата е опожарена през 1878-1879 година при погрома на Кресненско-Разложкото въстание и е възстановена три години по-късно. Отново е запалена и изпепелена през октомври 1912 година по време на Балканската война от отстъпващите османски войници. След войната близо до нея е построен малък параклис, който служи за храм и днес, но също вече се руши, а вековната църква е в руини.

Преди 4 години, през 2019 година, Община Кресна рестартира кампанията за възкресяването на вековния храм в село Стара Кресна.  Тя започна още през 2016 година. В сметката към момента обаче има твърде малко средства. Те не стигат дори да се започнат някакви строителни и възстановителни дейности.

През годините кметът на Кресна – Николай Георгиев, проведе и срещи с Неврокопския митрополит Серафим, за да помогне за каузата на местните хора и Българската православна църква. Надеждата бе в подкрепата най-вече на дарители. А вярата бе, че всичко ще завърши успешно.

„Истината е, че без помощта на държавата няма как да се справим. Нужни са много пари за това богоугодно дело, което е непосилно и за Общината, и за нейните жители. Тази някогашна църква е емблема на нашия край. Затова толкова много искаме да я възкресим. Храмът е част от националната ни иистория, затова е време държавата да ни подкрепи в тази наша мисия”, заяви кметът Николай Георгиев.   

Разрушената църква е истински родоначалник и духовен пастир на местната християнска общност. Храмът е сред първите български църкви, в които гръцки духовници били прогонеин, за да се приведе в действие постановеното с фермана на султан Абдул Азис /27 февруари 1870 година/ право на българите, живеещи в пределите на църковния окръг на Българската екзархия, да имат църковно служение на български език.

На 22 октомври 1870 година Марко Кочев, синът му Лазар, Мицо Чорбаджи /същият, който на 16 октомври 1878 г., 11 дни след превземането на Кресненските ханове по време на Кресненско-Разложкото въстание, е назначен за член на полицейското началство в Кресна/, Доню Юруков и други първенци на Кресна, водени от поп Томан Милев, прогонват гръцкия мелнишки владика и в храма прокънтява молитва на български език. Която отеква през вековете до днес.  

Паметните дни на „Св. Архангел Михаил” не свършват с това събитие, но минават и през църковното килийно училище, дало начално образование на дедите на тукашните хора и така отворило за тях вратите на знанието и просветата. Тук не можем да не споменем, че учителят Стефан Карчев изпървом учил, а сетне и преподавал на децата там. Нерадостната съда на храма е свързана с некелкократни опожарявания, довели до настоящото му състояние, но светинята не заслужава подобна участ и трябва да бъде възстановена. В това са уедени жителите на община Кресна. Целта е божият дом да засияе с предишния си блясък, това местните хора дължат на паметта на дедите си, дължат го на духа на своята общност, дължат го на себе си.  

„Искаме да върнем старата слава на този център на вярата и българщината. Надявам се с помощта и на медиите да намерим съпричастност в нашите сънародници и заедно да се обърнем към нашите корени, да изразим солидарност и да застанем зад безспорните ценности, изграждащи българската духовност и формиращи нашето чувство за национална гордост”, твърди градоначалникът Николай Георгиев.

Според архиерейският наместник на Сандански - Георги Танчев, някогашният храм  е уникален. Но с набраните до момента средства не може да се направи нищо за възкресяването му, тъй като са оцелели само няколко стени от каменната зидария. Затова хората в община Кресна се надяват държавата да подкрепи тяхната благородна кауза.