В празника Трифон Зарезан природа и човек са в абсолютна хармония!

Днес е празникът на лозаря и на виното - Трифон Зарезан. Най-вероятно този празник има своите корени още по времето на траките. Защото те са имали бог на виното, който е бил за тях като древногръцкия бог на виното, плодородието, лозарството, гроздобера и веселието – Дионисий. Той също е бил почитан от траките като божество на тракийското винопроизводство, в техните представи това е бил богът-виночерпец, богът-винопроизводител. Това казва професор Костадин Динчев, филолог и фолклорист. Намерени са и достатъчно археологически данни, които потвърждават тази теза – при разкопки са открити огромни връчви /големи делви/, в които траките са съхранявали виното си, а самите съдове закопавали в земята, за да са на хладно и да не се разваля напитката на боговете през летните и горещи месеци.  

Трифон Зарезан е празник на възраждащата се природа, на идващата пролет, в който са в пълен синхрон околната среда и човекът. Защото за човека началото на пролетта е и началото на земеделската година, с обработката на земята той я опложда и тя дава своите плодове. В самото празнуване се преплитат богатото ни наследство от миналото и съвремието. Обредът представлява смесване на езичество и християнство. Има една впечатляваща търпимост между догмите на езичеството и вярванията на християнството. Източното православие е толерантно и допуска и езически ритуали в някои християнски празници.

Една от легендите за Трифон Зарезан разказва как някога той тръгнал да зарязва лозето си с косер /ножица за подрязване/. Според този разказ край лозето минала Богородица, според друга версия – обикновена жена, негова близка. Трифон Зарезан й се присмял и използвал дори някои неприлични думи. А жената го предупредила, че трябва да внимава, за да не си отреже носа. „Аз зарязвам лозето си отдолу нагоре, а не отгоре надолу”, казал Трифон и докато показвал това движение наистина си отрязал носа. Потекла кръв, затова кръвта се свързва с виното, смята се, че виното е червено като кръвта на Исус Христос. Трифон Зарезан се празнува най-вече в селищата с традиционно винарство, а в района виното е на почит. Отглеждат се лозови масиви не само в Мелник, но и в селата около града – Виногради, Хотово, Рожен, Лозеница. Там това се прави със специален церемониал. Рано сутринта хората обличат празничните носии, събират се пред дома и се качват на каруцата, теглена от волове или коне. Най-отпред сяда този, който е определен за цар на лозята, той задължително носи венец от лозови пръчки. Всички заедно отиват в лозовия масив, а пръв зарязва лозето царят на лозята. След него същото правят и останалите от групата. Свещеник пък благославя лозето и прелива вино, за да има плодородие и берекет, за да помага и бог на начинанието на хората да произведат хубаво грозде и качествено вино. Разиграва се и кратка сценка с участието на самия Трифон Зарезан. Мъж, облечен като Трифон, се крие в съседно лозе. Царят но лозята го вика на няколко пъти: „Трифоне, къде си, че не мога да те видя от узрялото грозде?”. След третото повикване Трифон Зарезн се появява при лозарите и също зарязва лозето. На земята се поставят бели чаршафи или някакви одеяла, за да се подредят храните и напитките, за да започне увеселението. Пеят се песни, извиват се кръшни народни хора. После веселбата се премества на мегдана в населеното място, където продължава през целия празничен ден.

Почти навсякъде в България Трифон Зарезан се чества по идентичен начин. Възможно е някъде да има локални, специфични прояви. Но общото е много повече – природата и човекът са в хармония, зарязва се лозето, прелива се с вино, пее свещеник, има цар на виното, има веселба.