Българското читалище вече е под егидата на ЮНЕСКО

Нямащата световен аналог българска културна институция - Народно читалище, влезе в листата на ЮНЕСКО, съобщи фолклористът и публицист Димитър Тренчев. Той уточни, че номинацията на българското читалище е била утвърдена на приключващата в Южна Корея, последна за 2017-а, сесия на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО.

„Националните културни експерти все още не са приключили сесията си и новината още не е отразена на сайта на ЮНЕСКО, но пак там, според така наречения „регистър на добрите практики“ нашето читалище вече е част от световната културна съкровищница“, емоционално отбеляза наблюдателният български фолклорист.

Освен делото на предшествениците и съвременните културни достижения на тружениците от над 3500 читалища,Тренчев не пропусна да отбележи и последния конкретен принос за световното признание.

„То е на две българки, които изведоха поантата на световното признание. Първата е експертът от българското Министерство на културата д-р Силва Налбантян-Хачерян, която подготви безупречното номинационно досие на българското читалище, представяйки същността му на културно явление без аналог в света и дейността му на институция със завидно минало и перспективно бъдеще. Втората е доскорошният генерален секретар на ЮНЕСКО проф. Ирина Бокова, която базирайки се на официалните си правомощия и неофициалните си контакти постигна всичко, каквото можа за България – не като административен лобизъм, а като диалогичен патриотизъм“, отбеляза заслугите на българските експерти Тренчев.

В заключение, некриещият пристрастията си към вечното духовно средище фолклорист, който продължава да е член на читалището в родното си петричко село Коларово, припомни, че под егидата на ЮНЕСКО са вече редица други вечни български символи. „Като нестинарският мост между небето и земята, вселенските гласове на Бистришките баби, маскарадната магия на пернишката Сурва и „червено-бялата нишка на живота“ - мартеницата“, припомни Тренчев.