Книгата на дипломата Ангел Димитров - съвременна снимка на идеологиите, политиките и митологемите в РСМ

Професор д-р Ангел Димитров, дипломат и историк, представи вчера /19 юни 2025 г./ в пълната с историци, журналисти и граждани зала „Изкуство“ на Регионална библиотека „Димитър Талев“ в Благоевград своята книга “България и Република Северна Македония. Среща между историята и политиката”. Инициативата за гостуването на съпредседателя на Съвместната комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония бе на Македонски научен институт - София. И той е сред хората, които познават най-добре сложните процеси в западната ни съседка и проблемите в двустранните отношения.

 

Това подчертаха колегите на автора – доцентите Димитър Тюлеков, Наум Кайчев и Георги Георгиев. Те бяха категорични, че това е едно четиво, което прави съвременна снимка на външната политика на РСМ, на основните идеологически парадигми там и е резултат на сериозна изследователска дейност. Според тях Ангел Димитров е успял да направи научен, професионален анализ на случващото се в Северна Македония, като е преплел това с някои лични спомени и наблюдения от първа ръка. Още повече, че той е свидетел и участник в раждането на тази държава като дългогодишен дипломат в Скопие. Журналистът Коста Филипов, който бе водещ на събитието, пък изтъкна солидният и балансиран език на проф. д-р Ангел Димитров, който не стига до крайности в оценките си и е запазил докрай своя академичен поглед на учен, дипломат и историк. 

 

„Надявам се, че тази книга ще е полезна на всеки, който иска да научи повече за Северна Македония, за двустранните й отношения с България. Проследил съм съвременното развитие на младата ни съседка. Давам отговори на много въпроси от случилото се през последните години. Тъжно е, че там с пълна сила продължава пропагандата срещу страната ни, използва се брутален език срещу нас, който е в тоналността на езика от края на 40-те години на миналия век. Разбира се, че не говоря за всички обикновени хора там, а най-вече за пропагандаторите и настоящите управляващи. Дори нашата доброта и жестове на добросъседство се тълкуват от политическите среди и пропагандата като слабост на българската държава и това се използва за атаки срещу нас“, сподели авторът пред присъстващите, сред които бе и председателят на Общински съвет – Благоевград, Антоанета Богданова.

 

                                          

 

Съпредседателят на Комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония призна, че трудно се работи с македонските колеги. Защото не е тайна, че тамошната историческа наука често се опира на фалшиви митове и определени учени се превръщат в охранители на тези съчинени митове. Това е опасно за здравето на всяка държава, друг проблем е, че все се търсят начини България да бъде намесена и набедена за нещо.

 

„Старите хора, които имаха друго самосъзнание оттатък западната ни граница, си отидоха от този свят, а младите са облъчвани с твърдения като това, че Македония е токата на колана, който опасва света. Затова и техните историци, макар че историческа наука там не е имало до края на 40-те години на миналия век, работят в идеологически рамки, често преминават от реалното към мита. Необходим е стоицизъм от наша страна в комисията, за да устоим понякога на провокациите. Колегите от Северна Македония смятат, че имат право на гледна точка, макар че за нея нямат никакви аргументи, те са медиатори на политически разпореждания, идеолози на противопоставянето“, каза още проф. д-р Ангел Димитров.

 

                                          

Книгата ни дава възможност да разберем особения характер на днешната РСМ, който предопределя тамошните вътрешнополитически обрати и последователността в усилията на нейната политическа класа да не допусне сближение с България. Разбираме не само исторически обремененото минало на Република Северна Македония, но и осмисляме проблемите на нейното настояще и на препятствията пред нашето добросъседство и приятелство. Монографията на Ангел Димитров все пак ни напомня, че постигането на взаимност в европейското ни бъдеще все пак е възможно.