Астрид Линдгрен: Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено

Астрид Линдгрен е най-прочутата детска писателка. Рожденото й име е Астрид Анна Емилия Ериксон. Родена е на 14 ноември 1907 година. Тя израства в една ферма край малкия град Вимербю в Южна Швеция. Слуша много истории, развива въображението си и навлиза в света на литературата.

Като малка Астрид обича да чете, но особено предпочита книги, чиито главни герои са момичета. Едно от най-силните й преживявания е запознанството с двама пилоти. Единият от тях се опитал да кацне със самолета си върху покрива на тяхната къща, или поне така й се струвало тогава.

На 17 г. Астрид започва работа като репортер в местния вестник. Безгрижната младост на Астрид приключва, когато на осемнайсет години тя се оказва бременна. Астрид трябва да напусне дома си и да се пресели в Стокхолм, където започва да учи за секретарка. В Копенхаген тя ражда сина си Ларш, който е даден за отглеждане в чуждо семейство. В Стокхолм Астрид работи в бюро на "Кралския автомобилен клуб".

През 1944 г., по време на Втората световна война, Астрид написва "Пипи Дългото чорапче" като подарък за десетия рожден ден на дъщеря си Карин. Детето само дава името на героинята и романът излиза през 1945 г. За тази си творба Астрид Линдгрен е отличена с наградата на издателство "Рабен & Сьогрен" за най-добра детска книга. Тогава става редактор на детска литература в същото издателство и работи там в продължение на много години.

През дългия си живот Астрид Линдгрен получава много отличия, между които наградата "Ханс Кристиан Андерсен" (1958), наградата "Луис Карол" (1973) и Международната литературна награда на ЮНЕСКО (1993). Писателката става почетен доктор на редица университети. А през 1999 г. е избрана за най-прочутата шведка на столетието. Умира на днешната дата през 2002 година, когато е на 94 години.

Астрид Линдгрен е публикувала повече от сто книги, преведени на осемдесет и пет езика и издадени в сто и тридесет милиона екземпляра в целия свят. 

Със своите независими, енергични и неконвенционални герои като Емил, Пипи и Карлсон, Линдгрен разбива клишетата в детската литература. За шведите тя е национална героиня.

Представяме ви интересни цитати от нейн книги:

"Спокойствие и само спокойствие." (Из „Карлсон, който живее на покрива“)  

„Дайте на децата любов, любов и още любов – здравият разум ще дойде от само себе си.“

"Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека." (Из „Карлсон, който живее на покрива“)  

„Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение.“

"В деня, когато чуя, че някои деца не са съгласни да останат сами, без възрастни около себе си, ще науча цялата таблица за уморение отзад напред — кълна се в това." (Из „Пипи Дългото чорапче“)  

"– Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. Пък и не умеят да си играят – отбеляза Аника. – Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!" (Из „Пипи Дългото чорапче“)  

„Не искам да пиша за възрастни. Искам да пиша за читатели, които правят чудеса. Само децата правят чудеса, докато четат.“

"Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено." (Из „Пипи Дългото чорапче“)  

„Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата.“

„Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.“

„Детство без книги не е детство. Това е като да бъдеш откъснат от магическо място, където можеш да намериш най-рядката радост.“

"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите." (Из „Пипи Дългото чорапче“)  

"От много учене и най-здравият ум може да се съсипе." (Из „Пипи Дългото чорапче“)  

„Намирам, че мама е много чудновата, дето иска да си лягаме вечер, когато сме съвсем будни, а сутрин, когато спим, иска да ставаме“

"Защо вървя заднишком ли? – възкликна Пипи. – Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?" (Из „Пипи Дългото чорапче“)

„Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца.“