Камък върху камък не остана от Каймакчалан, вълна от гняв заля фейсбук

Вълна от гняв заля социалната мрежа Фейсбук и личния профил на македонския журналист Миленко Неделковски, който разруши с чук българската паметна плоча на връх Каймакчалан.

Страницата на телевизионния водещ е залята от гневни послания на хора, възмутени от поругаването на паметника.

"Не е лесно да нямаш своя история. Избива те да рушиш чуждата, ако не можеш да я присвоиш.А ти подобие на журналист,македонски експеримент,знай че "Историята никой не може да я разруши"!", е написала Кармен Георгиева в профила на македонския вандал.

"Миленко ти си един страхливец и мишка!Защо не се появи когато българските войници поставяха плочата?", пита Горан Георгиев.

"Миленко, Миленко, голям си мъж! Браво! Пиша ти на български език, тъй като съм сигурен, че ме разбираш, все пак, ако не ме разбираш, значи си неграмотен, да не забравяме, че македонският език е български, преписан на сръбска пишеща машина. Много сте ми смешни "македонците", напомняте ми на една мисъл на Маргарет Тачър: "Being powerful is like being a lady, if you have to tell people you are, you aren't". Та и вие, мине се не мине време и решите да си напомните простотията, да не би някой да забрави случайно, че сте най-великият и древен народ на света. Смешник си, това не е мъжка постъпка, човек, оценяващ живота и смъртта никога не би направил подобно нещо, но за да го оцениш, трябва да си ходил на война. Плюйте и мразете България колкото си искате, знам, че нощем, преди да заспите, когато стоите със затворени очи, си признавате сами пред себе си, че дядовците ви не са антични македонци и не знам си какви, а са българи и точно така са се наричали самите те. И последно, понеже работя близо до мястото в София, където протичат интервютата за българско гражданство и понеже винаги отпред има опашка, съставена от 75% македонци, тези, които ще тръгнат да ми пишат нещо под коментара, да се замислят преди това дали пък случайно не съм ги виждал и тях на тази опашка. Хубави почивни дни и поздравления за центъра на Скопие - беше време да има Дисниленд и в Източна Европа. И поздрав с една карта, отпреди Интернационала да ви създаде", е написал Mark Naf.

Почти всички потребители на социалната мрежа са докладвали профила във Фейсбук на Миленко Неделковски за насаждане на етническа омраза и призовават администраторите да закрият профила му.

В македонския сайт libertas.mk бе показано нагледно как Миленко Неделковски организира акция срещу паметника. Те се позовават на проправителствения портал Инфомакс, който описва, че рано сутринта на 22 септември Неделковски и негови другари шофирали 6 часа по разрушен планински път, за счупят паметника, съобщава нюз.бг.

"Своята мисия аз изпълних, заедно с целия екип, от името на който благодарим на нашия общ приятел и голям патриот, чието име в момента не мога да разкрия" - заявява Неделковски за портала.

Каймакчалан е най-високият връх на планината Нидже, с височина 2524 метра над морското равнище. Намира се на границата между Република Македония и Гърция. По исторически справки през Първата световна война през Каймакчалан преминава позицията на Българската армия, отбраняваща се от противниковите британски, френски, гръцки и сръбски войски. След войната на върха е построен сръбски параклис. От края на август до октомври 1916 г. Каймакчалан и околните върхове се превръщат в арена на ожесточени сражения между полковете на две сръбски пехотни дивизии, Дунавската и Дринската, и частите на 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски полк, 43-ти, 46-ти, 56-ти и 58-ми пехотни полкове. В края на август и в началото на септември 1916 г. на Каймакчалан се качват малко над 6 000 български войници и офицери. В началото на октомври 1916 г. от Каймакчалан слизат по-малко от 800 от тях. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали.

Повече от 8 500 български и сръбски офицери и войници оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените склонове на планината. Според други източници, по време на сраженията загиват общо над 3 120 български офицери и войници и над 5 500 сръбски офицери и войници.