150 г. от гибелта на Ангел Кънчев, отдал живота си за свободата на България

Ангел Кънчев отдава живота си на свободата на своята родина – България. Само на 22 години си отива от този свят, но оставя своя светъл пример на жертвоготовност за по-доброто бъдеще на своя народ. Превръща се в български герой, погубен в разцвета на младостта. Той е Ангел Кънчев, роден на 11 ноември 1850 г. в град Трявна, където първо учи, а след това продължава образованието сив Русе и като стипендиант в Болградската гимназия в Бесарабия. Трупа знания и във Военното училище в Белград, което никак не е случайно. Ангел вече е направил своя избор – ще се бори за освобождаването на народа си от османско иго.   

Кънчев установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция и се включва във Втората българска легия, когато е на 18 години – през 1868 година. След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикува във в. „Дунавска зора“  Възвание до българския народ, с което го призовава на борба против османските поробители.

Включва се дейно в националнореволюционното движение и през същата година е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник не на кой да е, а на Васил Левски. Среща се с Апостола на свободата в Ловеч, който му дава задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време успява да привлече много сподвижници за святото дело заради активната си дейност. На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и е обграден от османската полиция. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си. Последните му думи са: „ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ“.