Георги Калоянчев: Когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно!

Усмивката на Георги Калоянчев радваше десетилетия наред зрителите в театъра и киното. Той умееше да разсмива по невероятен начин благодарение на своя огроен талант. Роден е на 13 януари 1925 година в Бургас. През 1951 г. руският режисьор Борис Бабочкин забелязва младия актьор, който играе образ в „Буря“ на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института Калоянчев е приет в трупата на Народния театър. През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“. Работи в много театри, където впечатлява със своя професионализъм и чувство за хумор. Неговите отпечатъци на стъпалата могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199.

Дебютира в киното с филма „Утро над родината” (1951) – в ролята на циганчето Сали, като е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на наскоро преди това създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в „Специалист по всичко” (1962), Кондов във „Вълчицата“, инспекторът в „Инспекторът и нощта” , фокусникът в „Най-дългата нощ” (1969), Риксата в „Привързаният балон” (1969), Джордано Бруно в италианската продукция „Галилео Галилей” (1969), Езоп в „Езоп“ (1971), „Неочаквана ваканция” (1981), „Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), „Бон шанс, инспекторе” (1984), „За къде пътувате” (1986). Играе в над 50 филма.

През 1990 г. по сценарий режисьорът Иван Ничев заснема „Бай Гано тръгва из Европа” с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказва се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те години на миналия век.  

Най-голямата награда за Калоянчев си остава званието „Народен артист” - в най-истинския му смисъл на актьор, всенароден любимец на хората. Отива си от този свят на днешната дата през 2012 година.

Вижте интересни мисли на великия актьор:

“В тялото на всеки един от нас има толкова много фосфор, че от него могат да се направят 2000 клечки кибрит. Представяте ли си, какъв огън ще бъде това! А ние какво? Тук драснем клечка, там драснем клечка и накрая последната догаряща клечка лекичко пада в премръзналите ръце на стария човек.”

“Когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, как да свържете двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето.”

“Сърцето иска едно, а главата друго”

“Лъжовен е тоя свят, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето.”

“Трябва вече да тръгвам нагоре, но не ми се ще.”