Георги Марков: Не отстъпвам моята България на случайните хора, които нито я обичат, нито ги е грижа за нея!

Георги Марков е български писател, театрален и филмов сценарист. Известен е и като публицист и дисидент, живял и творил по времето на комунистическото управление в България, а по-късно и в чужбина.

В творчеството му се открояват два различни периода – в условията на социалистическа България и в емиграция (от 1969 г. до смъртта му). Първите му произведения датират от първата половина на 50-те години на ХХ век. С повестта „Мъже“ (1962 г.) получава признание и става професионален писател. Следват разкази, новели и пиеси, но към 1969 г. отношенията му с властите се влошават, три от пиесите му са спрени и той напуска България, макар първоначално само с намерение за кратък отпуск. В крайна сметка Марков избира да живее в чужбина постоянно, първоначално в Италия, след това до края на живота си – в Лондон. Той продължава да пише и се превръща в един от най-известните и продуктивни български дисиденти. Започва работа в българската редакция на Би Би Си.

Най-значителното произведение от емигрантския му период са „Задочни репортажи за България" - серия от есета, излъчвани по радио Свободна Европа, в които описва живота в социалистическа България, подлага на критика партийната върхушка и моралните измерения на нравствения упадък на българския народ под влиянието на господстващата комунистическа идеология.

Резултат от тази публицистична и обществена дейност е повишено внимание от страна на Държавна сигурност (ДС), като доста по-късно става известно, че от средата на 70-те години на миналия век методично са планирани ред мероприятия по физическото отстраняване на Марков.

Те приключват с неговото убийство, когато на 7 септември 1978 г. в Лондон е инсцениран уличен инцидент, при който писателят е прострелян с миниатюрна отровна сачма. След няколко дни на безуспешни опити за лечение, Георги Марков издъхва на днешната дата през 1978 г. Това убийство предизвиква много широк обществен резонанс по света. Разследването му се води както в Обединеното кралство, така и в други страни, но е безрезултатно. Разкриването на ролята на ДС става възможно след падането на комунистическия режим през 1989 г. Въпреки това не са установени нито поръчителят, нито прекият му извършител, а следственото дело в България е прекратено през 2013 г. заради изтичането на давност.

Представяме ви цитати от негови произведения:

„Мисля, че всяко общество на тази планета, което уважава себе си, печели извънредно много, когато неговите представители създават талантливи произведения на изкуството, и обратното – губи непоправимо, когато в угода на бездарни амбиции изтръгва цветята от нивата си, за да предостави пространство на бурените.”

„Ако за обикновения гражданин свободата да казва какво мисли е естествена, първична необходимост, то за онези, които претендират да са духовен елит на един народ, за писатели, за журналисти, дейци на изкуството, тя е абсолютна необходимост.”

„Изпитвам желание, което ми заповядва да не отстъпвам моята България на онези, случайните хора, които случайно са се родили в нея, случайно живеят там и случайно ще си отидат, защото нито я познават, нито я обичат, нито ги е грижа за нея, защото са слепи и прости слуги на чужда воля и чужда страна…”

„Истинското творчество изисква свобода. То самоволно, без да пита някога, прекрачва известни приети или наложени граници. Онова, което великият съюз на бездарниците се опитва да направи, е да го върне обратно, да го затвори в същите граници, в които те се намират, като по този начин му отнемат свободата. Или, с други думи, насилствено да се изравнят конете с магаретата. В пространство от три метра конят и магарето бягат с почти една и съща скорост. Но при свободен простор работата е малко по-друга.”