Димитър Талев: Човек не бива и не може да живее само за себе си!

Димитър Талев: Човек не бива и не може да живее само за себе си!

Димитър Талев е един от най-бележитите български писатели на миналия век. Той се ражда на днешната дата 1898 година в Прилеп, когато градът е в Османската империя. И до днес неговата тетралогия, състояща се от романите "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам", заема видно място сред произведенията, с които България може да се похвали в литературно отношение. Те са сред най-добрите летописи на страната и народа ни.

За пръв път Димитър Талев проявява таланта си на писател през 1917 година, когато във в-к "Родина" е отпечатан разказът му "Родина", написан по подражание на един от големите му кумири Иван Вазов. В началото на 40-те години на XX век Димитър Талев пише и първия си роман - "Железният светилник", който поставя начало на великолепната му тетралогия, обхващаща подготовката, зенита и епилога на Илинденско-преображенското въстание. Димитър Талев умира на 20 октомври 1966 година в София на 68-годишна възраст.

Ето цитати от Димитър Талев, който се помнят:

Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.

Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли - редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?

Човек не бива и не може да живее само за себе си.

Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!

Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.

Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.

Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост, тя е като водата за огъня.

Трудно е да се разделя човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се разкъсва в човека...

Нашата нищета и всички наши грижи ние сами ще си ги знаем и ще ги понасяме.

Такова е човешкото сърце - пълно с противни една на друга сили. Но човек трябва да се бори и със сърцето си. Човек не бива да се оставя на тия враждуващи сили.

Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински...

Да се научим най-напред да милейме един за друг, да се жалим, та да се хванем сички ръка за ръка...

Няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие.

Народът в тъмна тъмнина. Ама ние сме в чужда държава... Това знайме ние за робство и тегло. Сега, виж ти... Свой насилва своя, мъчи го, ограбва го.

Коментари
Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.
    Няма добавени коментари!
Напиши коментар:
Въведете кода от картинката!

Още новини