Миряна Башева: От любовта ще вържа фабула, от истините – митология!

Преди два дни този свят напусна голямата българска поетеса Миряна Башева. На 73 години тя се пренесе на небето, където ще продължи да пише вечната си поезия. Малко известно е, че преди да хване белия лист тя е учила един семестър архитектура във Висшия институт за архитектура и строителство. Това разкри нейният набор и виден благоевградски архитект Костадин Сандев. „Светла ѝ памет на Миряна, беше изключителна личност. Земен човек и неземен творец. Поезията ѝ допадаше на младежите, грабваше ги със своята мисъл, чувства и мелодичност”, твърди Сандев. Той се запознал с Миряна преди 55 години – през 1965 година, когато се оказали състуденти. Заминали заедно на студентска бригада в село Огоста. По това време нейният баща Иван Башев е външен министър на България. Състудентите ѝ очаквали да видят едно надменно, глезено и претенциозно момиче. Но не би. „Държеше се съвсем нормално с всички, беше дребничка, помня я с цигарата в ръката. Не обичаше да се налага на всяка цена, но и нямаше как да остане незабележима. Имаше особен характер, но всички изпитвахме респект и уважение към нея”, спомня си архитект Костадин Сандев.

Приключението на Башева във ВИАС завършило веднага след първия семестър. Тя разбрала, че архитектурата не е за нея или по-скоро, че тя не е за архитектурата. Записала да учи английска филология в Софийския университет. Започва да пише, когато е на 23-24 години. Веднага впечатлява всички с умението си да реди рими и да отправя и остри послания със стиховете си. Много от творбите ѝ - „Булевардът”, „Лято”, „Безнадежден случай” и други, се превръщат в музикални хитове. Най-известните ни естрадни изпълнители пеят песни по нейни стихове през 70-те и 80-те години на миналия век. Литературните критици пък сравняват таланта ѝ с този на Елисавета Багряна. На върха на славата си пристига в Благоевград по покана на Клуба на културните дейци преди близо 40 години. В Камерна зала на театъра се провежда срещата с нея. „Беше открита с всички, много добре се държа с хората. Тъжно е, че такива хора си отиват от този свят. Такива личности и творци няма как да не ни липсват. Изказвам своите искрени съболезнования на близките ѝ”, каза още архитект Сандев.         

Ето едно от емблематичните стихотворения на Миряна Башева:

Тежък характер

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.