Марката „НП „Рила” – некадърността е гарантирана
След като НП „Рила” „взриви” първо социалните мрежи, а след това – цялата държава, с качените до Седемте рилски езера тежки багери, последваха реакции от всички страни. Премиерът Бойко Борисов нареди да се спре работата, а вчера екоминистърът Емил Димитров се качи в Рила планина и стопира всякакви дейности по проекта. Лавината от коментари не секва вече трети ден. Публикуваме без редакторска намеса гледната точка на Христо Апостолов от Дупница, който даде разрешението си. Той коментира 4-годишната сага с построяването на база за планинските спасители. И не спестява тежките думи към ръководството на НП „Рила”...
4 години бездействие, некадърност, апатия. 4 години глупост и идиотщина, които можеха да костват живота на десетки туристи, решили да посетят едно от райските кътчета в света - Седемте рилски езера. Точно толкова време отне да бъде "натиснато" безгръбначното ръководство на Национален Парк "Рила" да проведе процедура по избор на изпълнител, който да изгради така нужната база в района, както за парковата охрана, но най-вече за планинските спасители. Държавата на два пъти отпуска средства, но на два пъти шефът на НП "Рила" Кр.А. (не бих искал да си мърся страницата с изписването на цялото му име) показа, че хич не го е еня за случващото се горе - за туристите, за езерата, за природата. Наложи се дори Правителството да отпусне допълнителна сума от 150 хил. лв., за да започне изграждането на базата, защото отпуснатите втория път преди 3 години средства резонно сега нямаше да стигнат. И това са пари на данъкоплатеца, които нямаше да се похарчат, ако някой удобно настанил се в кабинета си в Благоевград директор си бе мръднал поне малко пръста. Да не говорим, че парите на практика бяха изгубени.
Но с Джулай Морнинг изгря слънцето и на Седемте езера. Слънце, макар и в облачна обстановка заради некадърниците от НП "Рила", които позволиха багери да разорат и съсипят пътеките в рая.
От вчера има избран изпълнител, който има 6 месеца срок да изгради базата. Базата, която не е само една къщичка с едни стаички за едни хора, а нещо много по-важно. Базата, която ще върне нечий изгубен син при майка си или баща отново да прегърне детето си. База, която ще даде възможност на "ангелите от планината" да реагират не с 2 или 3 часа закъснение, а веднага. Защото в планината не часовете, а минутите са важни. За едни 130 квадрата къщичка, бе.
Майка му стара...
Немалко от планинските спасители в Дупница, които се гордея, че познавам, преди 3 години реагираха с "този сън сме го сънували, такава база няма да има. Ще я караме, както досега". Бяха изгубили надежда, липсваше им вяра. Бяха се примирили, че ще продължат доброволно да носят тежкото оборудване като хамали по върховете в диренето на бедстващи, да губят ценна енергия... Но не измрънкаха нито веднъж, защото спасяването им е в сърцето, да върнат син на майка си им е призвание. Всъщност, ако трябва да съм честен, не вярват изцяло и сега. И има защо. Когато отсреща е НП "Рила", единственото сигурно е, че ще качат багер и ще направят и невъзможното да съсипят хубавото.
Това ме провокира да започна кампания с всякакви средства, за да се реализира този проект. Всички възможни колеги от медиите, с които имах контакт, се включиха в "тормоза" срещу безгръбначното ръководство на НП "Рила". Няма да ги изброявам, за да не пропусна някой. Депутати, зам.-министри, министри, кметове...всеки се включи да съдейства в процедурата. Дори се стигна дотам, че през миналата година Председателят на ОбС в Сапарева баня и кметът да викат служители извън работно време да работят до след полунощ, за да не забавят и с ден процедурата. Не бих искал да изпадам в подробности и конкретика за още по-фрапантните моменти, на които се нагледах с марка "НП "Рила" - некадърността е гарантирана". Но видях друго - с изключение на Кр.А. - нямаше институция, нямаше човек, който да не бе ангажиран и да не реагираше веднага. Защото оценяваше нуждата, разбираше нуждата, правеше го заради спасителите, правеше го с ясното съзнание, че ще помогне за спасяване на човешки живот.
Да, бях го приел като лична кауза и се гордея, че се стигна до тук.
Затова използвам възможността да благодаря на всеки един, който повярва, че трябва да се включи в това дело, че можем заедно да преборим некадърността, глупостта, безумието и свинщината (да ме извинят грухтящите животинки). На края сме! Още малко остана.
И да...техника сега ще се наложи да се качи, но далеч от багера-убиец на НП "Рила", далеч от Седемте рилски сълзи.
И един добронамерен и най-чистосърдечен съвет за предстоящата първа копка към Кр.А. и компания. Елате (ако е хубаво времето, разбира се, за да не си изцапате обувчиците и костюмчетата), дръжте свещичката в ръце, сведете глави и просто замълчете. Защото базата ще бъде изградена не заради вас, а ВЪПРЕКИ ВАС.
*Заглавието е от текста на Христо Апостолов