Христо Шопов е орисан да играе в кинохитове

Христо Шопов е един от най-популярните и обичани български актьори, който има зад гърба си впечатляващи роли във филми, превърнали се в незабравими хитове. Днек актьорът, който сякаш е орисан да играе в големи филмови ленти, навършва 56 години. Христо е син на друг известен роден актьор – Наум Шопов. Още с дебюта си в лентата „Дишай, човече” през 1981 година прави заявка за силна филмова кариера. И наистина – ролите за него започват да се редят една след друга. Още тогава впечатлява с таланта си и ролите започват да се редят една след друга. Към момента има над 70 филма зад гърба си. Звездата му обаче изгрява във филма „Вчера“ /1987 г./

на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Владо Даверов. Играе ученик-бунтар в езикова гимназия, където учат предимно деца на висши партийни функционери. Година-две преди настъпването на демокрацията у нас /1989 г./ участва и във филма „Маргарит и Маргарита” на режисьора Николай Волев, по сценарий на Николай Волев и диалози на Марин Дамянов. Главен герой е в противоречива любовна история, която се развива на фона на изродената управленска система по времето на социализма в България. Поради това и прожекциите на провокативния филм, завършен през 1987/88 г., са възпрепятствани до смяната на управлението в края на 1989 г.

Знаково е участието му във филма „Страстите христови“ на великата холивудска звезда Мел Гибсън, който е режисьор. Там е в ролята на римския прокуратор Пилат Понтийски в провинция Юдея. Лентата е номинирана за три награди „Оскар“. Всички са очаровани от професионализма и страстта, с която се въплътява в ролята си. Христо Шопов играе и в множество телевизионни продукции, сред които „Четвърта власт“ и „Дървото на живота“.

Ето някои от мислите на родния актьор:

Животът е път. А моят е път към себе си.

Грешките са необходимост – без тях няма развитие напред.

Компромисите са абсолютно неизбежни, поне така е при мен.

Мислех си да стана пожарникар, боклукчия, пилот. И станах артист.

Вкъщи ме смятат за труден характер. О, да, не е лесно да се живее с мен. 

По душа съм умерен песимист или здравословен скептик. Там някъде ще да е диагнозата.

Блокирам, когато се сблъскам с агресивна простащина. Понякога, в такива моменти, аз самият също ставам агресивен. Но по-често блокирам, това е.

Искам един ден тук нещата да влязат в релси и хората да станат по-спокойни и малко по-добри.

Работата е дисциплина, концентрация и удоволствие – три в едно. От моята научих как се работи в екип и как се гради доверие в партньора.

Никога не работя без ясна мисъл.

Идеите идват по всяко време, но винаги на работа. Тогава съм най-креативен.

Скачам в дълбокото, когато трябва. Защото така трябва.

Забелязал съм, че тук нещата стават по-трудно, но има надежда.

Ще ми се аз да съм измислил огъня.

Ако не бях човек, щях да съм хищник. Например вълк.