Когато политиката влезе в църквата: Ругатни огласиха храма в Петрич

Денят е 3-ти март, ден за почит, денят, в който България отбелязва 141 години свобода. Ден, в който всички би трябвало да сведем глави и да благодарим на онези, които са извоювали свободата ни.

Когато отбелязваме годишнините от Освобождението на България и отдаваме заслужена почит на загиналите руски войници, паднали на бойното поле за Свободата на българския народ, обикновено на преден план излизат политическите, военните и дипломатическите усилия и фактори за създаването на Третата българска държава.

Безспорно е, че Руско-турската освободителна война от 1877-1879 година е финалното събитие, което допринася за политическото освобождение на България и за международното признаване на българската държава. По-малко внимание в историческите анализи и оценки се отделя на ролята на духовните фактори и на заслугите на Българската църква за формирането на националната традиция и самосъзнанието на българите като модерна европейска нация, която израства и достига сама до достойнството на свободна нация чрез вековна и упорита борба за отстояване на своята културна идентичност и за възраждане на своите духовни и политически традиции.

И на фона на всичко това, днес в една църква, в град Петрич се случи нещо, което трудно ще възприемем, трудно ще обясним. Скандал и грозни крясъци огласиха храма, заради въдворяването на новия архиерейски наместник отец Петър. Преди дни неврокопският митрополит Серафим смени 75-г. наместник отец Ангел Кочев.

Днес, в деня на Националния празник на България, започна служба, по време на служението в храма нахлуха над 50 петричани, започнаха да дърпат и блъскат свещениците и да крещят: “Недостоен” и „Мафия“.

Защо се случи това? Кой бе проводник на тези грозни сцени и действия?

Моето лично мнение е, че това се случва като следствие на действията на една партия, на политици, които се опитаха да „яхнат“ хорското недоволство и решиха да се намесят в работата на цървата. Позицията, с която преди дни излязоха кмет, депутат, зам.областен и председател на ОбС-Петрич се превърна в своебразен проводник на онова, което се случи днес в храма. Тези хора явно са решили, че властта, която е в ръцете им в момента им дава право да се разпореждат с църквата, а това аз наричам самозабравяне.

Политиката няма място в църквата! Политиците трбва да уважават църквата, вярата и религията, а не да провокират грозни викове в храма! Време е да сведат глави и да спрат с популизма, защото резултата, който „постигнаха“ е срамен!

Със своя човешки потенциал православната църква била най-голямата обществена организация у нас – така поне твърдят богословите. За останалите това е по-скоро желана хипотеза, отколкото действителност. Защото сега нито църквата е запазила своята стройна организираност, нито обществото я възприема като обществен инструмент, чиито духовни и социални ценности то може да осъзнае и приеме. Да не говорим, че всяка „голяма обществена организация“ у нас би трябвало да се радва и на подкрепата на държавата…

В православна България политиците се сещат за църквата, обикновено когато дойде време за избори – тогава повечето от тях се юрват по църквите да даряват икони и така да демонстрират пред електората голямата си съпричастност към традиционната за българина православна вяра. Доберат ли се до властта, политиците бързо забравят щедрите си обещания за подкрепа на православната църква и започват умели спекулации с удобния за тях синод или както в този случай- за да „яхнат“ вълната, за да се харесат на хората.

Изтъркана от повтаряне, но не и лишена от дълбокия си смисъл, е истината, че сега обществото ни, изпаднало в икономическа криза и застрашено от духовно деградиране, все повече има нужда от своите традиционни ценности, сред които е и църквата.

Така вече не прави впечатление, че единствената позиция на държавните власти към православната църква се подчинява на спекулациите и тоталното неуважение. И докато пред Ватикана и католическата църква на Запад българските политици благоговеят, защото и там бил ключът ни към НАТО, православните свещеници остават в техните очи „расоносците с омазаните бради“, а православната църква – „консервативна“ и „назадничава“ организация, която не може да привлече съвременния българин. Нищо, че само преди век – един век, именно такъв „расоносец“ – митрополит Климент, се опълчи срещу опитите на Фердинанд за уния с католиците, като изрече пророческите думи – „Има православие, има я и България!“.

„След падането на комунизма на Изток, сега единственият наш враг там остана православната църква“ – думите са на известния политолог Збигнев Бжежински, казани в тесните кръгове на висшата администрация на Съединените щати. Дали няма да се окаже, че българските държавници и политици също мислят така?!

Източник: petrich-news.com