Турция на кръстопът

Турция на кръстопът

В неделя,16 април в нашата югоизточна съседка се състоя Референдум с главно „Р”. Това политическо събитие бе така важно, защото от резултата зависи дали в конституцията на страната ще бъдат внесени 18 поправки или не.

Списъкът с конституционните промени бе нееднозначно възприет, както в самата Турция, така и извън страната. Резултатът е повече от красноречив – 51,7 % на 48,3% за повече правомощия на президента. Това обаче не е победата, която очакваше Ердоган. Той се надяваше на около 65% подкрепа, но това не се случи. Оказа се, че и част от националистите, и част от консервативните религиозни среди не са го подкрепили и са гласували против него. Тези приблизително 13% трезво са преценили, че Ердоган води страната към война и репресии, а това пречи на бизнеса и свободното движение на капитала и работна ръка. Силата на прагматизма в случая е бил по-силен. И именно това показва, че демокрацията не умря в неделя в Турция, както побързаха да обявят някои анализатори. Тя явно минава през своя необходим катарзис в нашата съседка. Катарзис, от който можем да се поучим.

Резултатът от референдума посочи, че в момента в Турция има огромен разлом в обществото. То е разделено на две половини, които са наежени, настроени и непримирими една към друга. Някои наблюдатели наричат списъка с поправките на Ердоган пътя на Турция към султанизация. Привържениците на действащия президент обаче са в пълен възторг от бъдещите поправки в конституцията. Техният довод е: страната ще получи нов стопанин, който ще е велик и мъдър баща на нацията като Ататюрк. Него (Кемал Ататюрк) отдавна го няма и хората искат да видят неговия нов аватар от плът и кръв и поне толкова велик. Поне половината от турците.

Когато човек се запознае с бъдещите конституционни поправки, става ясно, че в Турция почти напълно ще се отстрани балансът на властите. В замяна Реджеб Таийп Ердоган, ако стане президент през 2019 година, практически ще бъде с неограничена власт. От 3 ноември 2019 година, когато поправките ще встъпят в сила след президентските и парламентарни избори, новият президент ще може да разпуска парламента, да отстранява министри и съдии, да назначава цели 5 вицепрезиденти, да обявява извънредно положение, а така също и да издава укази, имащи силата на закон. Много яко нали !!! Сещам се поне за един български министър-председател, на който много би му допаднало някои от по-горе споменатите ердоганщини..  

Е, оставени са някои оглозгани кокалчета и за парламента и възлюбения електорат-народ. Например, има нещо в точките на поправките, в които се декларира неутралност и безпристрастност на съдебната система, увеличават се бройките на местата в парламента, снижава се възрастовата граница за кандидатите за депутати, за тях се отменя задължението да ходят в казарма, премахват се военните съдилища и т.н. Предвижда се да се възстанови и смъртното наказание. Трябва да се признае ,че от последното народът изпада във възторжен екстаз, без да си дава сметка, че след промените доста от хората, които одобряват това могат да бъдат поставени до стената по политически и разни други причини..

И без това в неизобилстващата с граждански свободи и права съседна Турция се преминава от мек авторитаризъм към твърд. Май Ердоган без военен преврат, а чрез конституционна «реформа» ще бъде новият Пиночет. По волята на народа. Е, на половината де. Както и да е станала, но победата на Ердоган не е съкрушителна и като че ли не е окончателна. Имайки в ръцете си ресурса на медиите и администрацията и извършвайки в навечерието на референдума политически чистки и репресии, за да получи превес едва с 1,7%  от гласовете на избирателите – това е провал. И Ердоган го знае. Знаят го и опонентите му, които с утроени сили ще се хвърлят за предстоящите президентски избори. Репресии в случая – не са просто думи. Непосредствено преди референдума турските власти „почистиха” из основи турските университети от противниците на режима. На първо място бяха арестувани известните опозиционери, преподавателите Нурие Гюлмен и Семих Озакча. И много други. Стожерът на демокрацията, вестник „Джумхюриет”, бе притиснат до стената и разпредушинен с полицейски и съдебен натиск.

Много интересна е картата на гласуване по региони в страната. Турция рязко се раздели в своите политически предпочитания. Против поправките гласуваха западните, южните и източните региони, сред които са столицата Анкара и Истамбул. За поправките в конституцията се изказаха турската дълбока провинция и почитателите на времената на Османската империя. Фактически, Ердоган бе припознат от турското село. Да, но революциите се правят в градовете. Като правило, в столиците. На Ердоган се отдаде да разсече опозицията териториално, разделяйки опозиционните региони с дебел слой селски провинции. Освен от дълбоките селски райони, турския президент получи „Да” и от турската диаспора. В частност, за него гласуваха болшинството турци в Германия – 63%(за ужас на Меркел), Холандия – 70% и т.н..

В България 70% от гласувалите на референдума, гласуваха с „Не”, което е утешително, но и показва ,че българските турци не се хващат на номерата на турските служби и на самия Ердоган.

Наблюдателите съобщават за измами в процеса на референдума. Твърди се, че турската Централна избирателна комисия при броенето на гласовете, преброява 2,5 милиона бюлетини без печати на избирателните комисии, което е изрично забранено от закона. Също така, наблюдателите имат въпроси и за онези 840 000 бюлетини, които са обявени за невалидни при преброяването на гласовете, но после са прибавени към валидните. Лидерите на прокюрдската Народна Демократична Партия (PDN) открито изразяват съмнения относно резултатите от референдума, което, като цяло, е разбираемо. Отделно от кюрдските политически движения, явни противници на "реформите" на Ердоган са турските леви партии.

В своята победна реч Ердоган направи исторически паралели, говорейки за това , че  «Турция е отговорила на въпроса, който се дискутира в течение на 200 години». Паралелите са достатъчно съмнителни, доколкото преди 200 години назад под влиянието на проникващите идеи на европейското просвещение, в абсолютистката Османска империя бяха приети ограничения, орязващи влиянието на Еничарския корпус и придаващ на султанската власт по-светски характер. Новите поправки на конституцията, обратно на онова, което се случи преди 200 години, разширява личната власт на водача на държавата, не скривайки амбициите му не само да стане обединител на земите на „Великия Туран”, но и да измести Саудитска Арабия във функциите на главен ислямски център. Това просто си е исторически реваншизъм, който може да пролее много кръв. Въпросът е какво ще следва от всичко това особено за България?

Най-важното, което остана зад кадър, – за какво въобще му бе нужно на Ердоган, и без това имащ изключителни пълномощия, референдум с радикални изменения на конституцията? Всичко това е способно да развали още повече отношенията му с европейските елити и на практика да обозначи разкола и разделението на страната. В края на краищата с оглед на общата турска нестабилност, подобно разцепление няма да бъде подминато от външни и вътрешни неприятелски сили, които този път могат да бъдат много по-прецизни от събитията на 15 срещу 16 юли 2016 година. А Турция и Ердоган имат твърде, твърде много врагове...

Автор: Януш Малчев
 

Коментари

Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.
    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини