Отказвате ли се от битката за почтеност, г-н Тимерманс?

Европейската комисия тихомълком отмени изготвянето на антикорупционен доклад за всички страни членки

Докато стотици хиляди граждани на Румъния протестират срещу корупцията в страната, докато България продължава да се надява на по-силна ангажираност от страна на Европейския съюз, за да постигне напредък в борбата с корупцията, а натискът върху гражданското общество и основни независими институции в Унгария и Хърватска става все брутален, Европейската комисия тихомълком взе решение да не продължи изготвянето на Антикорупционния доклад на ЕС.

Този доклад беше знакова инициатива за цялостен мониторинг на състоянието на корупцията в ЕС и в страните-членки. Антикорупционният доклад на ЕС беше публикуван за пръв път през 2014 година и представляваше задълбочен преглед на проблемите на всяка от 28-те страни-членки на ЕС в сферата на върховенството на правото, управлението на публични средства, етичните стандарти и борбата с корупцията. Вторият пореден подобен доклад се очакваше през 2016 година, но така и не се появи.

В кратка междуинституционална кореспонденция с председателя на ресорната Комисия по граждански свободи в Европейския парламент, заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс посочва, че форматът, възприет през 2014 г. Комисията предвижда въпросите на корупцията и нейното предотвратяване да бъдат част от т.нар. Европейски семестър – процес на икономически мониторинг върху страните членки по широк кръг от теми. Прегледът на докладите по този механизъм обаче показва, че през 2016 година корупцията е била част от оценката едва на 8 от 28-те държави в ЕС. Като алтернатива на досегашната работа по темата комисията изтъква международното сътрудничество в различни формати като ООН, Съвета на Европа и ОИСР.

В момент, когато ЕС е в криза на доверие и европейските граждани все повече виждат в Брюксел причина за общите и за националните си проблеми, отказът на ЕК от целенасочена и последователна политика в сферата на върховенството на правото и борбата с корупцията буди недоумение. Особено предвид факта, че пълзящите заплахи от авторитаризъм и популизъм вече достигат до все повече европейски столици. Безспорно всеки от националните случаи изисква специфични мерки и внимание към конкретния вътрешнополитически контекст. Но това не отменя необходимостта от ясен ангажимент на ЕС към политики и инструменти за гарантиране на европейските граждани-данъкоплатци, че публичните ресурси са защитени срещу корупция, а европейските ценности са защитени срещу заплахите против демокрацията.

Международната гражданска мрежа за борба с корупцията Transparency International нарече решението на Комисията да се откаже от изготвянето на Антикорупционния доклад "пропаст между думи и действия". Същественият въпрос обаче е дали отказът от последователна политика на ЕК по въпросите на корупцията не е всъщност знак на безсилие на институциите на съюза в тази сфера.

Липсата на реален резултат на Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК в България вече 10 години и явната политика на отстъпление, предприета от управляващите в Румъния, показват, че ЕС трябва не да разхлабва, а напротив – да засилва ангажимента си в сферата на върховенството на правото, демокрацията и фундаменталните човешки права. Загърбването на тези ангажименти е риск, който европейската демокрация не може и не бива да си позволи да поеме.

Автор : Линка Тонева
Статията е препечатана от в. "Капитал" със съгласието на г-жа Линка Тонева

Линка Тонева е доктор по политология от СУ "Св. Климент Охридски". Работи по проблемите на българското участие в евроинтеграционния процес, включително функционирането на Механизма за сътрудничество и проверка, гражданското участие в провеждането на европейски политики и др.