След петдесетте не пътувай с градския транспорт

Добър приятел ми е Денис.  Познаваме  се отдавна, може да се каже от миналия век…

Над петдесетте, Денис нарича себе си „беден богаташ”. Има си апартамент в центъра на града , голяма вила, както и дребен, но сигурен бизнес, който го правеше относително независим по нашите български стандарти. Има си мерцедес, както няколко други коли от известни марки. Освен всички тези материални придобивки, той си има постоянна приятелка както и 4 деца от различни жени в миналото. 

Денис е интелигентен човек, и забавен събеседник. Когато си му в компанията, има опасност да получиш болки в стомаха от смях. Той разбира се не може да се похвали със  стройна фигура и мускули макар ,че е висок. За сметка на това , е толкова  обаятелен, че обикновено дамите в компанията се залепяха за него още на петата минута. Е, влюбваха се. Поне така бе до скоро. Сега Денис е леко плешив, с паласки и бръчки. Слава на боговете обаче, той си е същия обаятелен тип както и преди.

Онзи ден (в неделя )Денис ми звъни - “Какво правиш? Искам да поговорим”. А аз го усещам по гласа, че е пил и малко разстроен. Казах му, че го чакам в беседката на моята градина. Какво да правя, ние сме много добри приятели.

Дойде бързо, сякаш е бил на вратата и е чакал поканата там. Беше мрачен. Изглежда бе нещо сериозно. Сипах по водка (той обича много това древно угро-финско питие), и Денис почна да разказва. Имал някаква среща в центъра на града, а на него нещо не му се шофирало и се качил на градския транспорт. Било час пик.

“Пътувам си в автобуса, наоколо навалица. Задушно, на всичкото отгоре и Неделя.  Аз си пробивам път напред в рейса и гледам отпред седи някакво супер гадже на около 25 години.”. Момичето си чело нещо от някакъв таблет. Хубава било най-малкото, което той можел да каже за нея.  Красива, като ангел! Денис, решил на всяка цена да се запознае с нея. „Аз, разбира се знам ,че не съм Ален Делон, но всичко това се променя като си отворя устата.”. И докато той мислел как да я омая и възхити до невъзможност за съпротива , тя станала и му казала - “Моля седнете!”

Тя отстъпила местото си на моя приятел! „Това е началото на края приятелю, не разбираш ли!”. С безумно изцъклени очи, разтърсвайки китката ми, той изговори най-дългата псувня, която бях чувал до сега! Тя прозвуча като зверска клетва…” Нима аз се превърнах в старец!?. Приятелю, ние остаряхме ли вече!?”. Питаше ме той с изцъклени очи…

Аз разбира се опитах да го успокоя , но както разбирате не особено сполучливо.

И ето, това е цялата история. Твърде поучителна. Но за какво и за кого!?

Аз се опитах да лекувам Денис и мен с водка, и като че ли успях до някъде. Поне до утре привечер…

Едно е сигурно, като премине определени години, човек не трябва да използва услугите на градския транспорт.

Януш Малчев