Живко Янев: Художниците в Благоевград се опитваме да създадем основата на изкуството тук, а общината я руши

Живко Янев е художник от Благоевград. Председател е на Съюза на българските художници в областния център. Преподава в Националната хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий". От 2003 година до 2005 година е преподавал изкуства в Керуан, Тунис. Има над 15 изложби в страната и чужбина, участвал е и в редица международни пленери. Къде благоевградската публика може да се срещне с местните художници и къде подреждат своите картини творците - разговор с Живко Янев

Господин Янев, какво правят благоевградските художници? Как са?

Това е много сложен въпрос при нас, защото от 8 години сме изхвърлени от изложбените зали на Благоевград. Сдружението на благоевградските художници е на 66 години, но сега сме оставени на улицата. Не се заделят за нас никакви средства от общинския бюджет. Всъщност, ние не искаме пари и това е много грешна представа, че видите ли, художниците искат пари. Не, ние винаги сме давали само. Ние искаме едно - да имаме изложбена зала, където да можем да си показваме творбите, и то пред благоевградската публика. Защото сега имаме изложбени зали, в които изложби правят само гостуващи творци. Става въпрос за Градската художествена галерия, които ние наричаме частната галерия на един директор.

Добре, ето сега има ново общинско ръководство, защо това не се променя?

Защото им е изгодно това положение. Защото всички знаят, че най-добре е, когато имат послушен човек и с него да се оправдават и да казват: "Ето, ние сме дали зали на художниците". А на практика такова нещо няма.

Кое пречи вие да подреждате изложби в Градската художествена галерия?

Нищо и всичко. То е така направено, погледнато от общинска гледна точка, че няма никакъв пречки, но когато поискаш да направиш изложба, получаваме един и същ отговор: "Ама вече залата е заета от външен художник и няма как местен творец да подреди свои картини".

Вие кога последно сте искали залата?

Последно преди 6 или 7 години търсих залата за изложба и не получих никакъв отговор.

Проведохте ли среща с настоящия заместник-кмет по културата, за да се реши този проблем?

Имахме среща, но учудването ми беше, че въобще не се отвори приказка нито за политиката, която трябва да се води в града за културата и за художниците, нито че ще се заделя за развитието на културата и че нещо въобще ще се промени в тази насока. Единствената приказка беше: "Ама вие не обичате директора на Градската художествена галерия". Ама чакайте, ние не сме любовници, за да се обичаме, ние искаме в тази галерия да подреждаме наши изложби. Това дори не е галерия в класическия смисъл на думата, а изложбени зали.

Защо смятате, че управителят на ГХГ бойкотира местните художници, като не допуска техни изложби?

Вероятно, защото освен Иван Милушев, други художници не съществуват в тоя град. Защото такова му е съзнанието.

Опитахте ли да обясните това на заместник-кмета Василиса Павлова?

Явно целта е една - ако може да се унищожи Сдружението на благоевградските художници и тогава вече те няма да имат проблем - каквото си искат, това ще правят. Вероятно има и друга причина. Тези изложбени зали винаги са влизали в полезрението на всички кметове с намерение, ако може да се приватизират и след време да кажат "Ама това не става за галерия, ще дадем друго място за галерия, а на мястото на старата ще построим кооперация или друго, защото това местенце е много апетитно". Това е основната причина за всички тези неща. Много е удобно, когато имаш един послушен човек, с него да си намериш оправдание.

В момента в тази зала има ли изложба?

Изложби се подреждат постоянно, но не на благоевградски художници.

Като гилдия правили ли сте някакви искания пред общинското ръководство?

Ние се събираме, правим изложби, където намерим - или в музея, или в Радио Благоевград. Даже миналата година правихме изложба в Берлин. А през това време тук излагат художници от не знам къде, а местните нямат достъп. Когато художниците стопанисваха галерията, това беше по времето на Лазар Причкапов, ние от наема на кафенето към галерията издържахме цялата изложена зала. Това беше добър вариант, който ни даваше свобода да работим.

Защо не поискате друга зала?

Искали сме малката галерия "Свети Лука" в квартал"Вароша", която от 10 години е затворена. Общината я взе от Сдружението на благоевградските художници, защото по времето на Иван Милушев една година не беше плащан наемът. Тя стои в момента заключена под предлог, че ще се дава на децата от Центъра за личностно и творческо развитие. А ние искаме зала от 8 години. Имахме среща и с кмета Румен Томов, той каза, че уж нещо ще се промени, прехвърли малко топката към нас, демек ние да решаваме какво да правим с галерията, но имам чувството, че това беше, за да отложат малко нещата. Повече болката ми е в това, че за развитието на културата в града, на изкуството, за художниците не се заделят никакви средства и не се прави нищо, за да се продължи развитието в тази носока.

Какво имате предвид?

Ние имаме паралелка "Изобразително изкуство" в НХГ, откъдето се излезли над 700 художници, от тях огромна част са завършили универстета, в града в момента се намират най-малко 500 художници, които няма къде да се срещнат и да си поприказват. Най-лошото е, че те нямат контакт с благоевградските художници. Всички тези ученици и студенти, които завършват, нямат досег с онези, които се мъчим да създадем една основа, защото само тогава може да се гради и култура. Ние се опитваме да създадем основата, а общината я руши. Това е най-жалкото, защото младите не виждат никакво бъдеще и реализация тук, затощо нямат примера на тези, които са преди тях. Като виждат, че ние сме на улицата и че всеки се мъчи по някакъв начин да свърже двата края, те не могат да се мотивират. Същото е и за "Свети Лука". Кое е по-хубаво - тези деца да имат контакт с картините на художиците и да се учат от тях. За изкуството това е незаменимо - да се срещнеш с художника очи в очи, с оригинална картина. Тука няма никакво оправдание - да ни казат, че щели да го дадат на децата, нали тези деца трябва да се обучават, да имат контакт с изкуството. За това става въпрос. Ние пари не искаме, искаме галерия. Сега дават луди пари за галерията, която на практика е частна - за издръжка на чужди художници. Аз не съм назначавал директора на ГХГ, нито вие сте го назначавали, но ние сме избирали ръководството на общината и можем да имаме претенции към тях. Сега, ако това ръководство продължава по същия начин, ще гласуваме против него.

Струва ми се, че благоевградските художници винаги са били разделени. Така ли е наистина, или това е градски фолклор?

Не, това излезе от Костадин Паскалев, за да могат да вземат галерията. Ама вие се делите, казваше той. Кои ние?! Да, те имат 4-5 мамини синчета, които цял живот са на издръжката на общината. Ние не се делим, те ни делят. Защо трябва само на тях да се купуват картини, да се дават някакви службички, като в града художниците сигурно сме над 500 човека. Толкова ли други не съществуват? Да, това е делението, те ни делят. Ние не се делим. Надеждите ни бяха, че новото общинско ръководство ще провежда нова политика към местната култура. Обещанията бяха, че местните творци ще получат подкрепа  и съдействие за изява. Няма нищо лошо в Благоевград да се канят външни творци – музиканти, художници, певци. В крайна сметка пред изкуството не бива д се поставят граници. Но очаквахме истинска и искрена подкрепа от страна на новото кметско ръководство към всички нас, които правим изкуство тук, в родния град. За съжаление обещанията останаха само на думи, поне към момента ситуацията е такава.

Работата с децата носи ли ви удовлетворение?

Това, че вече 35 години преподавам, говори достатъчно, каквото и да кажа друго, ще е малко. Всеки, свързан с изкуството в Благоевград, е наш ученик.

Стана малко тъжно това интервю...

Няма как да е друго, не може да е весело. След като и ние, самото сдружение, искаме да направим изложба и не ни се дава и се чудим къде да подредим картини. То няма как да е весело. Но основното, което е, тези ученици, за тях е по-добре да видят какво правят техните батковци, дали в галерията, дали в „Свети Лука”, без значение. При толкова много художници да не се говори за Благоевград като град на изкуството е смешно.