Васил Ангелов: Изоставаме с балнеологията, културния и планинския туризъм

Васил Ангелов: Изоставаме с балнеологията, културния и планинския туризъм
Васил Ангелов, снимка: Travelnews.bg

Васил Ангелов е доайен и експерт с дългогодишен опит в туризма, извествен с развитието на туризма в района на Благоевград и работата си като регионален директор на бившия “Балкантурист”. Той е сред първите, които влизат в частния бизнес в туризма през 80-те години с частен ресторант. Някои от неговите заслуги могат да се проследят през годините като за пример са първите гръцки туристи в Банско, строител на Австрийския хотел в Сандански (сегашния „Интерхотел Сандански“), запазва да не се затвори Родопската теснолинейка в сегашния й вид. Пред TravelNews разказва за предизвикателства пред индустрията, уроците от отминалия ред, стартирането на частната инициатива и дава своята гледна точка за сегашното състояние на туризма в България. Собственик е на туристическа агенция „Оазис - А“ в Благоевград.

Какъв беше Вашият старт в туризма?

  • През 1970 година завърших в Свищов със специалност “„Социално дело”, след това работих в  санаториума в Сандански. Там базата и като цяло услугата изобщо не беше добре развита и затова работата ми беше много полезна, защото ме научи как се развива медицински туризъм. След като дойде министърът на здравеопазването на проверка и каза: “Ето така се прави!” Бяха впечатлени от работата ми и ме взеха през 75-та година като първия директор на “Балкантурист” за Пиринския район. Реално преди това нямаше нищо. Нямаше жив турист, имаше само мечти и амбиция. Ето, че тези мечти са вече реалност и регионите, които споменах са развити и желани дестинации. След това вече като директор записах втора специалност във Варна - 3 години задочно учех „Управление и организация на балнеотуризма”.

Как се развива туризъм, където такъв не е имало?

  • Пиринският край е много богат, дарен от Бога. Това е място с много минерални води и с невероятен климат, с уникална кухня, история и фолклор. Истината е, че ние тепърва се учехме на туризъм - в района имаше само един хотел “Ален мак” в Благоевград. И все пак интерес имаше. Започнаха да пристигат туристи от Щутгарт, Германия. Посрещахме ги с керамични чаши на летище София, след това ги водихме в заведение в столицата. Постепенно започнаха да идват на няколко тура групи по 100 души, пиеха на корем червено вино в роженския край и се наслаждаваха на страхотните гледки. Там много често вечер се палеха и факли и на фона на луната, картината беше спираща дъха. След това отиваха в Банско, където започнахме да правим първите пикници. Там ги посрещаха хайдути с прясно приготвени пържоли на камък. Типично ни посещаваха по-възрастни, но добре запазени хора от Западна Европа, които искаха да вкусят от нашия начин на живот и оставаха много приятно изненадани. След това отиваха към летище Пловдив и се връщаха. Това бяха едни от първите ни турове в региона. След това започнахме да посрещаме туристи от Ирландия, които вдъхновиха създаването на така наречения Австрийски хотел, сега познат като „Интерхотел Сандански“. Имал съм честта 10 години да отговарям за него. Пет чуждестранни фирми инвестираха и го построиха. Първата копка беше на 24 март 1982 г. и стана готов до края на 1983 г. Работната ръка беше изцяло наша, имаше само няколко отговорника от Австрия. Материалите също идваха от Австрия, от нас беше само циментът и мраморът. Имам много мили спомени, свързани с този проект. Дори успях да убедя ръководството да пуснем хотела в експлоатация по-рано. Беше планирано да е активен от 31 януари 1984 г., но започнахме работа още на Нова година, заради големия интерес на гърците и македонците към България. След Австрийския хотел се захванах с механата в Рожен. Това беше една от първите частни инициативи в България.

Какво е да стартираш един от първите частни бизнеси в туризма? Как управлявахте първото заведение?

  • При мен всъщност дойде един от заместниците в Комитета по туризъм и ми каза: “Ангелов, лично Тодор Живков иска такива обекти, които са губещи, да се дадат на кадърни хора, за да ги подобрят.” По онова време имаше инициативи от кмета на Мелник, той много помагаше на културата и облагородяваше района. Този край беше магнит за туристи според мен и нямаше как да откажа на готова механа в центъра на селото. Взех я, изпратих екипа си там и за нула време направиха чудеса! Повиках управител, жена му я взех, защото е много добра готвачка и още едно младо момче, което сега е собственик на свой комплекс в Рожен. Цяла България се изреждаше да види какво е това чудо частната инициатива!

А какво всъщност се случи с ресторанта?

  • Той жънеше огромен успех. Даже се правеха в София туристически комплекси, където се представяха Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена и т.н. и реално целта беше да показват на столичани и туристи, какво се предлага. На нашия туристически комплекс пресъздадохме част от механата - в шатрата вкарахме кафе на жар със сладко от смокини, което приготвяхме домашно и показвахме как се точат кори на ръка. Единствено в нашия обект влезе Тодор Живков тогава, тоест налагахме достойнстовото на кухнята на Пиринския край, както и на фолклора. Доскоро механата още стоеше в самия център на Рожен, но я събориха. Но традициите ѝ още живеят там. На входа на селото в момента се намира комплекс “Рожена”, като го стопанисва Благо, който беше младежът за всичко, той беше част от оригиналния ни екип. Сега предлага част от специалитетите, които правихме и тогава със същия запазен и автентичен вкус.

Казвате, че сте успели да превърнете механа “Рожен” в един от най-интересните обекти в България! Как се постига това сега? Всъщност как точно работеше "Балкантурист" и как може да се съпостави с работата  в туризма днес?

  • Ние много обичаме края си, вярвахме в него и работихме усърдно. Това е тайната. До тогава смятаха, че няма никакъв потенциал в Сандански и Банско като туристически дестинации. Повечето си казваха “Сандански не е близко до летище, Банско никой не го е чувал”, но ето станаха нещата. Разликата между “Балкантурист” и сегашното положение е голяма. Там нивото наистина беше високо. Който учеше за сервитьор или туристически оператор, или какъвто и да е в сектора, всъщност получаваше едно висококачествено образование, където се изучаваха всички специфики на професията и това водеше до отлични резултати. Сега за някои от професиите се мисли, че всеки може да ги върши и липсва уважение към този тип труд и следователно към клиента. Монетата винаги има две страни обаче. Частната инициатива кара човек да оцелее и да ражда продукт и качество.

Вие сте отворил и туристическа агенция след промените. С какви туристи работите и къде най-много ги водите?

  • След промените отворих туристическа агенция “Оазис А” в Благоевград. В момента имаме офиси в Благоевград, Сандански и Гоце Делчев. Приоритет ни беше Гърция 20 години. И досега сме единственият оператор, който предлага екскурзии с наш транспорт от април до септември непрекъснато. Напоследък се насочихме и към нашето море и предлагаме вече и почивки в Китен, Равда, Слънчев бряг и други курорти. Освен това се фокусирахме много и върху екскурзиите. Организираме училищни екскурзии през лятото, те определено вървят много добре и има голямо търсене. Истината е, че това, което е било атрактивно преди, си остава атрактивно и днес - пикници, групи сред природата, фолклор. Стремим се да запазим такива типично балкански преживявания и честно казано - става страхотен купон. И в Гърция, и в Истанбул сме правили подобни събирания и там ни е силата. Търсим да предложим различното, защото ядене и хотел всеки може и сам да си намери.

Кой всъщност е неизползваният потенциал на туризма ни?

  • Минералните води определено! Има някои курорти, но мога да кажа, че още нищо не е използвано максимално. Броят на минералните ни води са на второ място след Ирландия в света. Това е природно чудо, което трябва да оценяваме и използваме повече. По отношение на балнеоложки услуги, има още много какво да се направи. Има стъпки в посока културен туризъм, но е много малко. Например продължава да няма табели за основни забележителности, като например за Перперикон. Каква туристическа държава сме, щом даже една табела не можем да сложим за културното си богатство? А за развитието на градовете изобщо не ми се говори. Много малко предприемчиви кметове има. Повечето не се стараят да облагородяват местата си. В заключение, балнеоложкият туризъм има голям резерв и засега изоставаме в това направление. Културният туризъм също може да се използва повече. В Гърция на всяко камъче има табела и история, а ние имаме такива богатства, които тънат в разруха и не се поддържат. А най-жалко е, че дори в планинския туризъм започват да ни изпреварват съседните държави, което е абсурдно, сравнявайки природните ни ресурси.

Каква трябва да е рекламата ни, за да се използва този потенциал?

  • Рекламата на България ми е най-болната тема! Как ще правим туризъм без инвестиция в реклама. Турция и Гърция нямат нещо по-различно от нас, но наливат такива колосални суми в реклама, защото това е важен отрасъл за тях и успешно се развиват като лидери в сферата. Тъжно е, че няма нищо за туризъм в програмите за възстановяване на държавата, тъй като освен, че секторът има огромен потенциал, той разполага с много предпоставки за приходи и за създаване на репутация на държавата. Трябва да се изтъкват уникалните ни качества, вместо всяка година да се прави еднотипна видео реклама.

Туризмът до голяма степен се е разгърнал като индустрия пред очите ви. Каква е вашата равносметка за толкова години в сектора?

  • Мога да си дам равносметка, че през годините все съм търсил оригиналното и как мога да го съчетая с българското. Откакто се помня съм в туризма. Благодаря на Господ, че ми е дал възможност да живея тук и да се докосна до красивия Пирински край! Доволен съм, че съм имал удоволствието да започна тази невинаги лека работа и благодарен, че именно професията ми доставя най-голямо удовлетворение и до ден днешен.  Живея с туризъм и кръвта ми е туризъм!

Интервюто взе Йоана Шомова/Travelnews.bg

Коментари

Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.
    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини