150 години от Априлското въстание - връх на българския свободолюбив дух

Днес отбелязваме 150 години от великото Априлско въстание, което  потъва в кръв, но проправя пътя към свободата на България. Априлската епопея избухва преждевременно през 1876 г. в Копривщица. И се превръща в едно от най-паметните събития в българската история. Народът ни се вдига  срещу турския поробител в името на свободата. Това въстание е еманацията на българския свободен дух. То не успява да разруши Османската империя, но постига своята цел – себеотрицанието, храбростта и жертвоготовността на българите в битката им за свобода впечатлява цяла Европа и не остава никой равнодушен към тяхната съдба. Въстанието е връх на вековния копнеж на народа ни за свобода.

„В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!“, казва един от най-емблематичните водачи на въстанието - Георги Бенковски, предводител на прочутата Хвърковата чета, намерил смъртта си в борбата с поробителя. Той и останалите апостоли, както и хилядите въстаници претърпяват погром, но постигат най-важната задача – народният бунт и борбата за независимост на българския народ повече няма как да не бъдат чути от европейските страни и най-вече от Русия. Въстанието пък си остава връх на българското националноосвободително движение. Потушено с жестокост, въстанието привлича вниманието на Европа към българската кауза и се превръща в решаващ фактор за последвалото Освобождение.

То предизвиква световен отзвук за робското положение на България. Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Там на практика е първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Стига се до поредната Руско-турска война, довела до освобождението на България само две години по-късно. Априлското въстание изиграва огромната си роля за края на османското владичество, а със свободата новосъздадената българска държава поема по своя европейски път на развитие.

Годишнината ще бъде отбелязана с концерти, изложби и различни инициативи в цялата страна. Централното събитие в София е тържествен концерт в Националния дворец на културата от 19:00 часа с участието на Симфоничния оркестър и Смесения хор на БНР, както и изявени български солисти. В програмата са включени произведения на едни от най-големите ни композитори.

През деня ще се проведат и научни форуми във Военната академия „Г. С. Раковски“ и Софийския университет, посветени на историческото значение на въстанието. В Националната библиотека ще бъде открита фотодокументална изложба с архивни материали.

Столичната община организира образователни инициативи за ученици, открити уроци и театрални представления, а в градина „Кристал“ и Ларгото ще има изложби и прожекции. Част от музеите в София ще работят с вход свободен. По повод годишнината Българската народна банка пуска и възпоменателна сребърна монета.