Априлското въстание – еманация на българския свободен дух

Днес се навършват 146 години от великото Априлско въстание, което  потъва в кръв, но проправя пътя към свободата на България. Априлската епопея избухва преждевременно през 1876 г. в Копривщица. И се превръща в едно от най-паметните събития в българската история. Народът ни се вдига  срещу турския поробител в името на свободата. Това въстание е еманацията на българския свободен дух. То не успява да разруши Османската империя, но постига своята цел – себеотрицанието, храбростта и жертвоготовността на българите в битката им за свобода впечатлява цяла Европа и не остава никой равнодушен към тяхната съдба. Въстанието е връх на вековния копнеж на народа ни за свобода.

„В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!“, казва един от най-емблематичните водачи на въстанието - Георги Бенковски, водач на прочутата Хвърковата чета, намерил смъртта си в борбата с поробителя. Той и останалите апостоли, както и хилядите въстаници претърпяват погром, но постигат най-важната задача – народният бунт и борбата за независимост на българския народ повече няма как да не бъдат чути от европейските страни и най-вече от Русия. Въстанието пък си остава връх на българското националноосвободително движение.

То предизвиква световен отзвук за робското положение на България. Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Там на практика е първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Стига се до поредната Руско-турска война, довела до освобождението на България само две години по-късно. Априлското въстание изиграва огромната си роля за края на османското робство, а със свободата новосъздадената българска държава поема по своя европейски път на развитие.