Пеньо Пенев: Прости ми, че оставям песен недопета, прости ми, че ще лееш горестни сълзи!

Той е талантлив, за него римите са лесни, но животът е труден. Той е поет, журналист, строител – Пеньо Пенев. Роденият на днешната дата през 1930 година творец често е наричан „Поетът с ватенката”. Животът му е изтъкан от препятствия, разочарования и трудности. Страда от хронична депресия, в последните години от живота се предава и пред алкохола. Негов кумир е съветският поет Владимир Маяковски.

Много факти от живота и смъртта му остават в тайна дълги години, за да се използва неговото име от пропагандата като символ на комунистическата борба. Като герой от комунистическото време, живеещ между идеалните представи за света и неудовлетвореността от живота. През 1949 г. Пенев става един от строителите на Димитровград. Публикува в „Димитровградска правда“ и „Стършел“ между 1956 и 1957 година. Това му навлича доста неприятности и е обявен за „вреден за обществото човек“.

Освен проблемите сред обществото, Пенев изживява и неприятности в брачния си живот. Жени се твърде млад, бракът му се разтрогва при скандални обстоятелсва и става причина за първия му опит за самоубийство. Следват втори брак, син и поезия, работа за в. „Стършел“ и на строителни обекти. Към тях се прибавят лишения, непрестанни грижи, затруднения. Меланхолията и алкохолът му пречат да противодейства на проблемите и го пращат в психиатрична клиника, за да се лекува от алкохолизъм. Умира на 27 април 1959 година.

Представяме ви неговото стихотворение "Предсмъртно":

Като летен сън минават дните в самотна безутешност,

линее сетно слънце на смелите мечти

и траурна камбана в тревожна безнадеждност

не стихва сред душата, ридае и звъни.

Аз много те обичах, живях за тебе само,

изгарящата мъка за туй ме днес гнети,

че тъй далеч ще бъда, далеч от твойто рамо,

от скъпия ти образ със милите черти.

Но ти глава не скланяй, но ти носи завета

и спомен най-добър за мене запази.

Прости ми, че оставям песен недопета,

прости ми, че ще лееш горестни сълзи!

Върви напред в живота непоколебима,

пред нищо не отстъпвай в бъдещите дни!

Помни, че те обичам, божествена любима,

пази ми паметта от клюки и злини.

На сън ще те спохождам всяка нощ незримо,

косите ти ще галя с невидима ръка.

Безкрай ще те целувам със жад неутолима,

в очите ти ще гледам стопената тъга.