Стоянка Мутафова: Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство

Тя е незабравимата госпожа Стихийно бедствие, една от последните й емблематични роли в театъра. Стоянка Мутафова няма как да бъде забравена, днес трябваше да навърши 101 години, родена е на 2 февруари преди един век – през 1922 година в София. Тя е еманация на таланта на актьора, с куп незабравими и култови образи и в театъра, и в киното, и в телевизионния театър. И играе по неповторим начин на сцената над 70 години.

През 1941 г. Мутафова завършва Първа софийска девическа гимназия. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски”, Държавна театрална школа към Народния театър и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в чешката столица, а от 1949 до 1956 г. - в Народния театър. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов”, където работи от 1956 до 1991 г. Играе в над 90 театрални постановки. Измежду пиесите с нейно участие са „Три сестри“, „Дванайсета нощ “, „Големанов“ (където играе баба Гицка), „Госпожа Министерша“, „И най-мъдрият си е малко прост“ и „Арсеник и стари дантели“.

Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов “, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Специалист по всичко“, „Кит“ и други. Известни нейни сценични партньори са Георги Парцалев, Георги Калоянчв Апостол Карамитев, Невена Коканова. На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци. Кандидат е за световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“.

На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали по света. Следващата година пътува в цялата страна заедно с дъщеря си, с която провежда творчески-срещи разговор и представяне на книгата „Добър вечер, столетие мое“. Отива си от този свят на 97-годишна възраст - на 6 декември 2019 година.

Ето няколко вдъхновяващи цитата от Стоянка Мутафова:  

"Човек получава толкова много цветя два пъти в живота - когато идва и когато си отива. Аз идвам!"

"Който не носи театър в себе си, е умрял."

"Без компютри няма напредък, но без изкуство няма живот."

"Голяма беда за актьорското съсловие е простотията..."

"Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство."

"Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят... На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска. Гледайте ми спектаклите, а не болестите!"

"Понякога се чувствам много млада, много малка даже. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се чувствам възрастна. Не, не, не. Не нося това, което много хора имат много рано - едно такова достолепие добиват в поведението си – така може, пък така не може. Както искам, така си живея."

"Никога не вървя по магистрала. Карам по странични пътеки, насам-натам, докато си изградя образа. При мен няма постоянство и не повтарям нещата."

"Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин."

"Знайте, че сте българи, а се старайте да надминете европейците!"