"Войната" за „орлетата” на Благоевград

„Децата тръгнаха омърлушени. Напуснаха спортното поле като след поражение. Децата вървяха по алеята сломени, обидени и унизени. Сега за тези момчета, седем на брой, животът нямаше никакъв смисъл”.

Горните четири изречения не са писани от мен. Те са мъничка част от романа за деца на Братя Мормареви отпреди повече от 40 години - „Войната на таралежите”. И описват състоянието на седем малчугани, след като са изгонени от един треньор на баскетболен отбор с потупване по главите и краткото обяснение, че не стават. Намирате ли прилика с отхвърлените вече от Детско-юношеската школа на Футболен клуб „Пирин” малки футболисти? Аз я откривам категорично. Но не искам да взимам страна в спора /войната/ между родителите на тези деца и ръководството на клуба, няма да размахвам пръст и да решавам кой крив и кой прав. Но ми се ще да напиша няколко реда за тези наши деца, за децата на Благоевград. За които всеки по навик винаги бърза да каже, че са най-важни, че са приоритет, че са бъдещето, че са цветята на живота. Запознах се с официалната позиция на ФК „Пирин”.

Тяхно право е да смятат, че се създава изкуствено напрежение около клуба, да обясняват как цялостно се преструктурира и модернизира клубът. Имат си и основна краткосрочна цел - създаването на Елитна Академия „Пирин”, както и дългосрочна такава - създаването на професионални футболисти, които да захранват с кадри представителния отбор, а защо не и различните национални отбори на България. Проектът в Благоевград наистина изглежда уникален – инвестират се финансови средства в база, методология, модерни технологии, треньорски персонал, медицински щаб, гонят се европейски стандарти. Прави са и за друго – както носят отговорността да са начело на славен клуб като „Пирин”, така и носят отговорност за своите оперативни решения, включително избор на директор на Елитна Академия „Пирин”, на треньори и не накрая - на децата, които да тренират в нея.

„Не на последно място, ние вярваме, че поставянето на лични, индивидуални интереси на преден план и забъркването на Пирин в злободневни интриги би могло да бъде пречка за развитието на клуба, както и да се отрази върху представянето на нашите отбори. Твърде дълго време любимият на Благоевград тим страдаше от разединение. Именно за това искаме да благодарим на всички, които повярваха в идеята за развитието на клуба и ни подкрепят. Убедени сме, че само заедно и обединени може да допринесем за по-добрите дни на нашия Пирин! Само Пирин!” така дословно завършва официалната позиция на ръководството на клуба.

Тук няма как да се съглася с някои от твърденията на клубното ръководство. Няма как сълзите в очите на децата, освободени от ДЮШ, да са „злободневни интриги” и да са пречка за развитието на „Пирин”. Това са деца, тренирали години наред в клуба, в ЛЮБИМИЯ клуб. Деца, които са загърбвали всичко останало, за да са на тренировка, за да са на мач. Смущаващ е начинът, по който се махат от школата. Подрязват се криле с лека ръка, не се говори с тях, не се обяснява, няма аргументи. Как става освобождаването ли?

„Това става с едноминутно телефонно обаждане на самото дете, като му се заявява, че вече нямат нужда от него!!! Или като му се казва, че е прекалено ниско!!! Или като се заявява на родител, че тъй като трябва да се овакантят места за децата, които ще дойдат от Плевен и Стара Загора, и отборът трябва да се редуцира!!! Или като на дете, което в периода преди матурите след 7 клас е пропуснало 5-6 тренировки, за да се подготви, му се заяви, че не е посещавало тренировките, въпреки, че родителят е информирал за това ръководството на клуба!!! Или защото родител е споделил неудобна за ръководството статия в профила си във Фейсбук!!!”. Това пък написаха родители на освободени вече деца преди седмица в свое отворено писмо. И няма никакво значение дали са петима, дали са десетима тези родители.

Ако спреш сълзата дори на едно дете, е добро дело, а ако предизвикаш сълзата му, не е повод за гордост. За гордост, каквато тези деца са чувствали, докато са защитавали цветовете на любимия отбор, докато са били част от различни отбори, градени с години от други треньори /както и деветимата юноши, които сега се готвят с първия отбор в Албена, не са станали добри футболисти благодарение на сегашните треньори/. Не бива с високомерие да се подхожда към все още невръстните и твърде раними деца и юноши. Не може да се мачка самочувствието им. И да се убива любовта им към „Пирин”. И аз съм тренирал някога точно в тази прочута школа на „орлетата”, и аз съм баща. Няма да спорим, че за всеки родител неговото дете е най-доброто, най-талантливото.

Та тези родители съзнават, че ще дойде момент, в който се прави подбор. Едните продължават напред вър футбола, другите тръгват да търсят своята реализация извън футбола. Има го в живота и не е болка за умиране. Така е било и така ще бъде. Но нека това става с отношение към децата, с уважение към тях, с необходимите разговори, с изтъкване на аргументи. Но не и аргумент „Нисък си”, не върви, повярвайте ми. По този начин се отделят тези деца от любимия им клуб по начин, по който надали утре ще дойдат на стадиона като зрители, за да го подкрепят. И това не е мнение само на засегнатите родители, а и на много други, чиито деца са в други футболни школи.  

Днес в казуса се включи със свое мнение и кметът на община Благоевград – Румен Томов. Градоначалникът също е притеснен, че се засяга съдбата на децата на града, които трябва да са приоритет. Той настоява за отговорност към „нашите деца”.

„Школата трябва да продължи да създава свои собствени кадри, като след това да им проправя път към националната и световна футболна сцена и тези кадри трябва да носят емблемата на Благоевград, те трябва да са децата на този град. Освобождаването на благоевградските деца и замяната им с деца от други градове е най-малкото обезпокоително за нас и разбираемо обидно за родителите, които с пълно право реагират на тези действия и търсят отговори и обяснение”, пише Томов. Той е категоричен, че Благоевград има достатъчно талантливи деца, които заслужават мястото си в ДЮШ на „Пирин”.   

„Новият директор на школата има право да направи подбор, да отсее талантите, които да развива. Обезпокоителни са сигналите, които се огласиха във връзка с този казус, сигнали, които дойдоха от предишните школи ръководени от Радостин Александров и това задължава ръководството на отбора, да излезе и да даде отговори на всички въпроси, които бяха поставени. Вярвам, че в диалога се ражда истината и се намират решения. Надявам се, че по този начин ще успеем да намерим решение на този казус всички заедно - родителите, ръководството на „Пирин“ и община Благоевград, която няма как да остане безразлична към случващото се”, написа още кметът във фейусбук профила си.

Така че явно не става дума само за петима недоволни родители, които създават изкуствено напрежение около ФК „Пирин”, щом по темата вече взе отношение и управникът на общината. Разбира се, футболът навсякъде е преди всичко бизнес, не е само емоция, страст и чувства. Никой не омаловажава усилията на новото ръководство да върне ФК „Пирин” там, където му е мястото - в елита на българския футбол. Никой не обезценява направеното като инвестиции и в материалната база, и в селекцията на отбора, и в ДЮШ – само адмирации за всички тези неща.

Но не бива новите треньори и ръководители да омаловажат значимостта на децата на Благоевград. Не трябва да обезценяват всичко това, което са правили тези хлапета години наред за своя любим отбор. Затова тези деца, без значение дали са нарочени за гонене, или за оставане в школата, заслужават уважение, заслужават човешко отношение и заслужават цялото внимание на ръководителите на клуба.

Не режете по телефона крилете им, а направете така, че да бъдат окуражени да продължат напред, да не губят вярата в себе си. За да останат част от магията на ФК „Пирин” и на следващия ден, след като са освободени от школата, и на по-следващия, и във всички дни, които им предстоят. А не да си тръгват огорчени, наранени и да не искат да чуят повече за „Пирин”. А това става с диалог, с взаимно уважение между ръководство и родители, между ръководство и състезатели, който явно липсва към момента. Защото футболният „Пирин” е кауза за няколко поколения в този град.

„Пирин” го е имало и ще го има. Но няма как „Пирин” да е силен, ако с лека ръка се губи доверието на /независимо колко/ родители на освободени без аргументи футболисти от ДЮШ. Няма как „Пирин” да е магия, ако с лека ръка се губи любовта на децата, които си тръгват разплакани от школата на клуба. Дано се стигне до някакво взаимно разбиране и обединение в името на децата. За да спре "войната" за "орлетата" на Благоевград. И да спрем да си спомняме за малките герои на Братя Мормареви.